Отказът да бъде издадена шофьорска книжка от една страна-членка на ЕС не означава, че същата страна-членка не трябва да признава издадена от друга държава-членка на Съюза шофьорска книжка. Това постанови в свое решение Европейският съд.
От съда обаче уточниха, че страна-членка може да не признае шофьорска книжка, издадена от друга държава-членка, ако се докаже, че притежателят на шофьорската книжка не изпълнява условията за получаване на разрешително за престой и установяване в първата страна-членка
Присъдата беше издадена във връзка с дело, заведено в Германия. Между 2004 и 2008 година обвиняемият Акуйц на няколко пъти е изправян пред германски съд по криминални обвинения за шофиране без книжка.
В крайна сметка на 10 септември 2008 година след медицинска експертиза на обвиняемия е отказано да му бъде издадена шофьорска книжка.
Оказва се, че на 24 ноември 2008 година Акуйц получава шофьорска книжка в Чехия. Впоследствие в Германия правят проверка и става ясно, че няма никакви документи (адресна регистрация), че Акуйц е пребивавал легално в Чехия в момента, в който му е издадена шофьорската книжка.
Обвиняемият има документи за легално пребиваване в Чехия за периода 1 юни 2009 година – 1 декември 2009 година. Междувременно той е карал лек автомобил и в Германия – между 5 декември 2008 година и 1 март 2009 година, като на два пъти е хванат от германската полиция.
От Европейския съд обаче постановяват, че издаването на шофьорска книжка само по себе си е акт, чрез който се доказва, че получателят е пребивавал легално в дадена страна-членка. Отделно не може друга страна-членка да разследва дали даден субект е пребивавал в дадена държава-членка легално и да използва тази информация като юридически аргумент.