Ярузелски издъхна, вярващ в това, че е избрал по-малкото зло за Полша

Последният комунистически лидер на Полша Войчех Ярузелски е починал на 90-годишна възраст, предадоха световните агенции. Като държавен глава той наложи военно положение в Полша през 1981 година, опитвайки се да смаже продемократичното движение "Солидарност". Години по-късно обаче той позволи реформите да се осъществят, което в крайна сметка доведе до падането на режима.

През последните години Ярузелски страдаше от рак, а и от сърдечни проблеми и тежка пневмония. След като по-рано този месец той получи и инсулт, е издъхнал в болница във Варшава.

Бившият лидер почина броени дни преди Полша да отбележи 25-годишнината от историческите избори, в които поляците гласуваха срещу държавните комунистически водачи и подкрепиха "Солидарност".

За ролята на Ярузелски като държавен водач и участник в събития като Пражката пролет е изписано много. Дори в собствената си страна обаче той остана противоречива личност. Основната причина е именно в обявяване на военния режим. Потискането на демократичното движение доведе до масови арести на стотици дисиденти, десетки убийства и икономическа стагнация. Всичко това доведе до бързия крах на комунистическата система. Но събитията принудиха много поляци да напуснат домовете си.

В същото време е ясно, че Ярузелски не беше слуга на Москва, която раздаваше заповеди на комунистическите страни. Отгледан в патриотичен рицарски род, той бива депортиран заедно със семейството си в Сибир от Червената армия по време на Втората световна война. Там загива баща му, а самият Войчех получава увреждане на зрението, което го принуждава да носи тъмни очила до края на живота си.

Въпреки собствената си трагедия, причинена от съветската агресия, той следва тази идеология до разпада на системата през 1989 година.

И до ден днешен полският народ остава разединен по въпроса дали Ярузелски е бил предател, който е вършил мръсната работа на Москва, или – както самият той казва – е бил патриот, който е взел болезненото решение да пощади страната си от кръвопролитията, които причинява съветската инвазия по време на Пражката пролет през 1968 година.

За него хърватската писателка Славенка Дракулич дава следното описание: "Трагично вярващ в комунизма, който направи сделка с дявола, имайки добри намерения."

В годините, когато Ярузелски става председател на Държавния съвет, идеята за "Солидарност" набира сила. В началото на 80-те започват дългите 18 месеца, в които поляците живеят с вечерен час, телефонните линии са прекъснати, въоръжени войници с танкове обхождат улиците на Варшава. Близо 100 души са загинали по време на репресиите, десетки хиляди активисти пълнят полските арести. Сред тях са и бъдещите президенти Лех Валенса – лидер на "Солидарност", и Лех Качински.

Но Ярузелски, който оглавяваше правителството от 1981 до 1985 година и партията от 1981 до разпадането на комунистическия режим през 1989 година, многократно успя да защити решението си. "По-голямото зло щеше да е съветска интервенция", нееднократно заявява той.

Може би заради това той прекара остатъка от живота си в търсене на историческата си реабилитация.