Сивата икономика с печално надмощие в секторите „Плодове“ и „Зеленчуци“

Тежката конкуренция на сивата икономика в секторите "Плодове" и "Зеленчуци" оказва пагубни последствия върху бизнеса на редовните производители. Това стана ясно по време на проведена днес пресконференция за проблемите в тази сфера.

Участниците в пресконференцията посочиха няколко примера за нарушения при вноса на плодове и зеленчуци – внос на турски домати през Гърция в български щайги, както и нелегален внос посредством "влакове” от бусове от Гърция, като стоката се означава като предназначена за лична консумация.

За трите месеца от миналата година, в които данъчни наблюдаваха търговията на тържището в Слатина, дейността му почти е замряла, а някои от складовете са регистрирали над 1 500 пъти увеличение на оборотите, отбеляза Пламен Сапунджиев, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Заради ниските изкупни цени производителите у нас предпочитат сами да реализират продукцията си в сивия сектор – обикновено на пътя, вместо да отидат на тържищата.

Оказва се, че европейското финансиране не променя особено цялата картина. Едва 73 проекта на производители от зеленчукопроизводството са били подадени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като разходите по тях са за 60 милиона лева.

От тях са одобрени 30 проекта и 11 милиона лева субсидия, а са платени едва 11 проекта с одобрена субсидия в размер на 787 хиляди лева.

Делът на подадените по програмата проекти в сектора на зеленчукопроизводството от всички подадени проекти е едва 2,5%, посочи Пламен Димитров, изпълнителен директор на БАПОП.

Под 1% от средствата по мярка 121 на ПРСР – "Модернизиране на земеделските стопанства”, са отишли в секторите "Плодове” и "Зеленчуци”, а бюджетът за закупуване на земеделска техника е вече изчерпан. Средствата са усвоени предимно в зърнопроизводството, като не са останали пари за оранжерийна техника.

Средствата по мярката извън гарантираните бюджети пък са почти изцяло уговорени и развитие по нея в частта за производство на плодове и зеленчуци не се очаква, допълни Слави Трифонов. Производителите могат само да изчакат прехвърлянията на средства от други мерки, които от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) вече са заявили пред Брюксел, както и промяна в политиката на управляващите по отношение на секторите.

В края на миналата седмица стана ясно, че голяма част от гарантираните бюджети по мярка 121 ще бъдат отделени за постигане хигиенните изисквания на Европейския съюз от страна на ферми, застрашени от закриване от 2012 година.

Според Мариана Милтенова, секретар на Съюза на градинарите в България, производителите са ощетени и от гледна точка субсидирането на единица площ. Тя посочи, че относителният дял на тези субсидии в разходите за хектар при производството на пшеница например, са 25%, докато при производството на домати са едва 1,6%, на пипер – 5%, на ябълки – 4,4%, на фасул – 5,3% и т. н.

Заради свръхниските субсидии производителите не могат да получат и банково кредитиране, тъй като не могат да предоставят необходимите обезпечения, докато това не важи за зърнопроизводителите и животновъдите. Затова много от земеделците в сектора на зеленчукопроизводството и производството на плодове се пренасочват към зърнопроизводството или пък се отказват от дейността си, което води до обезлюдяването на селските райони, казват от Института по аграрна икономика.

От браншовите организации са отправили предложения към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Европейската комисия за Общата селскостопанска политика (ОСП) за секторите "Плодове” и "Зеленчуци” след 2013 г. Необходими са някои законодателни изменения, като предложенията за изменение на Закона за държавните стокови борси и тържищата вече са стигнали до Народното събрание, посочиха от БАПОП.

Организациите предлагат и да се изравни процентният дял на субсидиите за единица площ и националните доплащания от разходите на производителите без оглед на конкретния земеделски сектор.

Пламен Сапунджиев коментира, че е наложително и изготвянето на национална инвестиционна политика, така че да се изградят трайни насаждения, да се възстановят и построят напоителни съоръжения, да се ремонтират стари и изградят нови оранжерии и съоръжения.

Той призова и за по-активни действия за спирането на нелегалния внос от страна на държавата, както и за премахването на ДДС регистрацията на производителите, тъй като тя е пречка за създаването на организации и сдружения.