Пенев: На правилния път сме, надяваме се да успеем

Какъв е животът на Любо Пенев като треньор на България?

Мога да кажа добър. У нас феновете от доста време не са били щастливи. Сега не мога да кажа, че напълно сме върнали усмивките по техните лица, защото ни предстоят още четири мача от световните квалификации, но за тази година и половина нещата се развиват много добре.

Тимът Ви е много близо до бараж...

Имаме шанс да отидем на бараж, но предстоят четири мача срещу много силни противници. Италия е на първо място, а за второто се борим с Чехия и Дания. На правилния път сме. Надяваме се да успеем.

Как Ви изглежда Атлетико Мадрид?

Гледам нещата отстрани, но все пак съм запознат с доста детайли. Диего Симеоне върши отлична работа. Тимът се справя добре. Може само да ги поздравите за чудесното представяне и да си пожелаете нещата да продължават в същия дух.

Забелязвате ли влиянието на характера на Симеоне върху отбора?

Да, да. Важно е един треньор да има характер, както той го има, за да е уверен тимът в това, което прави. И резултатите са на лице.

Какво е мнението Ви за Фалкао?

Той е чудесен играч. В последно време чета, че ше си ходи. Очевидно такава е политиката на клуба и не е моя работа да я коментирам. Но, ако един отбор иска да е голям, както това показва Атлетико Мадрид през този сезон, трябва да съумее да задържи звездите си. Само така ще може да се съревновава с Реал Мадрид и Барселона.

По какво Любо Пенев си прилича с Фалкао?

По това, че обичаме да бележим голове. Това е много важно за Атлетико - да има играчи, които да имат усет за гола.

Може ли да се сравни тандемът между Диего Коща и Фалкао с този между Вас и Кико?

Би могъл. Тази двойка е ужасяваща за противниковите бранители. При нас също беше така.

Тази година отборът Атлетико се изправя срещу Реал на финала за Купата на Краля...

Логично беше да се очаква подобен финал. Двата тима играят много добър футбол и феновете ще му се насладят.

Смятате ли, че Моуриньо може да бъде спрян?

Има доста начини това да стане. Треньорът и играчите на Реал Мадрид са известни на всички. Пределната концентрация както на клуба, така и на всеки футболист по отделно може да донесе трофея.

Може ли някога да се отново Атлетико да триумфира с титлата и купата в Иснапния в един сезон?

Това трябва да бъде една бъдеща цел. Летвата е висока, но може да бъде достигната.

Какво си спомняте от онази златна ера на Атлетико?

Имахме много добра селекция от футболисти на всички позиции. Много добри играчи със силни характери. Забавлявахме се на терена. Спечелихме дубъл и това казва всичко. Но Радомир Антич бе човекът, който реши, че за Любо Пенев няма място в Атлетико. Това не ме разочарова. Аз просто исках да съм на терена.

Изпитвате ли някаква злоба към него?

Не. Всеки има своя път. Така трябваше да се случи и аз си тръгнах.

По пътя за Галисия.

В Сантяго изкарах два чудесни сезона, макар че през втория отпаднахме. Времето в Селта прекарано също беше прекрасно.

Валенсия е друг испански тим, в който сте играл. Първият Ви тим. Какви си спомняте?

Уверен съм, че във всички отбори, в които играх, се представих добре.

Защо се сбихте с Пако Роиг на ложата на "Местая" в онова гостуване на Атлетико?

Беше като спор между деца на улицата. Аз съм много буен, Пако също. Не искам да се връщам на нея. С Пако се познаваме от много време и сме приятели.

Друг спорен момент е премията, която ви дава Барселона, за да спрете Депортиво Ла Коруня за титлата през 1994 година...

Не зная детайлите. Мога да ви кажа само, че всеки отбор излиза на терена, за да победи, в това число и Валенсия. Депортиво държаха съдбата си в свои ръце. Ако Джукич беше вкарал от дузпата ставаха шампиони. Няма смисъл да се отдава такова значение на това какво точно е станало, премирал ли ни е някой или не...

По време на престоя Ви във Валенсия ви откриха рака на тестисите...

Това е страшна болест. Винаги съм казвал обаче, че значение има само това, което е в собствената ти глава. След това идват докторите, приятелите, семейството...

Абидал и Тито Виланова преживяха нещо подобно...

Те успяха да се преборят. Виланова вече е с отбора и футболистите отново имат своя треньор. Абидал също се завърна. Те са един чудесен пример за всички.

Бихте ли станали треньор в Испания?

Един ден може би. В Испания се чувствам като у дома си. Познавам много хора футболните среди тук, знам езика...виждам логика в това да работя тук. Като професионален футболист съм се раздавал на сто процента тук. Но не бързам. Имам си приоритети.

Х. Сийес, "АС”