Ние не очакваме от политиците просто да си вършат работата - очакваме очарование, харизма, неземност, пише професор Ивайло Дичев. Затова когото и да изберем, незабавно ще бъдем разочаровани.
Едните се снимат с Лили Иванова и гушкат внуци, другите летят с лодка или предлагат свинско със зеле. Вместо мазохистично да се забавляваме със странните реклами на партиите, е време да си отговорим на най-важния въпрос.
Който следи медиите, е тотално объркан. А който отказва да го прави, ще гласува за кандидата, който пее по-добре, ругае най-яко и лъже най-художествено.
Рядко сме били в така еднозначна от морална гледна точка ситуация: имаме ясен агресор и ясна жертва. Въпреки това много българи вярват в някакъв морален неутралитет.
Нали разбирате защо расте доверието в служебния кабинет, защо расте подкрепата за Радев, защо расте желанието за премиер да бъде издигнат Кирил Петков? Всичко е заради една игра, която в България има дълга традиция.
Малка страна, зависима - спокойно може да се управлява от готвачки или мениджъри. Но защо Слави Трифонов прави всичко това, се пита професор Ивайло Дичев
Харесвам триото Петков-Пеканов-Василев. Няма да ги чуете да се борят с комунизма, руските агенти или неолиберализма. Не нападат "мутри", не разобличават "мафия". Просто искат системата да проработи