Много офроуд срещу не много пари? - Duster! (ГАЛЕРИЯ)

В края на януари ви запознахме с изцяло новото поколение на Dacia Duster. Втората генерация на бестселъра идва много обещаващо и има всички предпоставки да надмине изключителните резултати, постигнати от предшественика си, на практика на всички континенти. И макар новият Duster да е много променен, но в същото време да няма човек, който да не го разпознае именно като Duster, автомобилът вече е станал доста по-SUV. В смисъл, че дизайнът и формите му са много по-омекотени в сравнение с доста по-грубо изглеждащият пионер. Именно тази визия на модела от 2010 г. подсказваше от пръв поглед, че този кросоувър е много повече джип (в българския смисъл на думата) от останалите доста по-скъпи от него конкуренти. Второто поколение обаче малко е позагубило от тази визия именно благодарение на по-меките си форми. Това обаче далеч не означава, че е загубило офроуд способностите си. Напротив – новият Duster продължава да е онзи изненадващо проходим за съвременния автомобилен свят джип, а даже е и подобрил възможностите си. А по-модерната и приятна визия само го е направила по-приятен за окото.

Още когато изпробвах самостоятелно колата, й направих никак не лош тест извън пътя. И тя се представи отлично, преминавайки през река, цяло поле с речни камъни, кални баири и полузамръзнали гьолове насред нищото. Наскоро обаче имах възможността да участвам в изцяло насочен към офроуд възможностите на новия Duster организиран тест. Който бе предвождан от не кого да е, а от автомобилния състезател и многократен шампион Димитър Илиев. Естествено, той бе подготвил на 9-те Duster-a, участващи в изпитанието, доста сериозни препятствия. През които автомобилите преминаха без да се замислят. Самото офроуд приключение пък започна на 560 метра надморска височина (в Кюстендил) и завърши на 1660 метра в горната част на ски пистата "Осогово" в едноименната планина. Така че в рамките на тези 1100 метра денивелация успяхме да минем с Duster-ите през доста различни терени, а и климатични условия.

Времето в Кюстендил бе малко по-топло от стандартното за втората половина на февруари, затова по асфалтовите пътища беше почти сухо. Когато излязохме от тях обаче черните вече не бяха такива. Даже на места се наложи да преминем през разни дълбоки 30-40 см локви и вирчета. Естествено с много кал. Нито една от колите не се и замисли при тези "препятствия". Но те са скромни и силно наречени препятствия за този автомобил. А и предполагам, че маршрутът бе избран по-скоро за да покаже, че дори и аматьор би минал през тях, особено предвид факта, че едната от колите бе само с предно предаване, та да видим, че и тя няма проблеми. Ще отворя една малка скоба: При един доста по-сериозен офроуд тест през доста по-тежък терен преди години със стария Duster, отново с Димитър Илиев, кола с предно предаване успя да се качи по силно пресечен кален баир. Честно да си призная, не вярвах, че без 4х4 ще успее, но се оказа, че съм се лъгал. Това бе един от най-сериозните случаи, които ме убедиха всъщност колко много може офроудърът на румънците.

Но да се върнем на сегашната тема. Нещата по маршрута започнаха да изглеждат доста по-сериозни, когато стигнахме до едно спускане след праг. Наклонът - не повече от 45 градуса. И предвид факта, че групата не бе съставена от професионални състезатели като Митко Илиев, той слезе от колата си, за да напътства всеки един от нас как точно да мине през екстремния участък. От съображения за сигурност, защото колите захождаха към склона под ъгъл и риск някой да навлезе неправилно и да се обърне имаше. Тръгвайки бавно с предно дясно колело, в един момент то започва да увисва. Малко след това автомобилът тръгва силно да се накланя напред, а след миг задно ляво се отлепя и и то вече е във въздуха. Много бавно продължаваме напред и надолу, завъртаме волана надясно и на 3 колела Duster вече се спуска по стръмното. И препятствието е преодоляно. Ето тук вече дори и някой да е мислил колата за паркетник, рязко започва да си променя мнението. Да, офроудът й не се изчерпва само с черния път, калта и локвите. Бива си я.

Преминаваме през още малко по-дребни препятствия, автомобилите се движат в колона и спокойно един зад друг без да е необходима помощта на Митко Илиев. И вече ще се отправяме нагоре. За целта обаче излизаме на асфлатовия път. Не, че Duster-ите нямаше да се качат до ски пистата и по черните, но нямахме намерение да замръкваме в планината, а именно това щеше да стане, ако бяхме избрали офроуд трасето към височините.

С повишаването на морското равнище в един момент вече навлязохме в истинската зима, която долу липсваше. В един момент снеговете не бяха само от двете страни на шосето, където са ги избутали снегорините, но и започнахме да се движим върху сняг и лед. Не е офроуд, но все пак е по-трудна настилка. Отново включваме автоматичното 4х4 на колите, за да не берем ядове на някой завой. Колите се изкачват още, става по-студено, снегът и ледът още повече, докато не достигаме района на хижа "Осогово" и ски пистата до нея.

Малко почивка, планинско чайче, инструктаж от Митко Илиев и хайде към следващата част от теста. "В един момент стигате участък като все едно сте на истинското рали "Швеция" - сняг, лед, дупки, остри завои... Така че внимателно...", посъветва ни състезателят. И ни предупреди, да не гледаме да правим нещата, които той ще направи.

Но все пак ни даде възможност да усетим описаната атмосфера и да качим адреналина си. Само че караше той. Никога не бих си помислил, че ще се возя на Dacia Duster със 100-140 км/ч на планински път с множество последователни завои върху непрекъснато сменящ се под гумите лед и сняг. На практика с почти всякаква липса на възможност да предвидиш върху какво се движи колата и върху какво ще се движи след 20-30 метра. А с Митко Илиев зад волана тези метри идват за по-малко от миг. Обаче като слезеш от колата и се замислиш през какво шофиране мина този Duster, вече си сигурен – не само може, но е и здрав и издръжлив.

После имахме възможност самостоятелно да минем по тази и други отсечки, естествено с доста по-ниска скорост и да усетим колко стабилно се държи колата. Част от теста бе и т.нар. екстремно спиране, което в тези условия предполага загуба на сцепление, дори завъртане на колата. Идеята обаче беше да видим, че това няма да се случи благодарение на системите, с които е оборудвам новият Duster. Нищо, че е евтин, от това в него не са пестили.

Как го прави Duster? Еми ей така, лесно, със своите системи и асистенти. Митко Илиев може и без тях, но обикновеният шофьор с книжка за В-категория – не. Затова ги има тях, за да му помагат. Като асистента за спускане по наклон, например. Който изпробвахме при споменатия по-горе екстремен наклон. Той се активира с един от бутоните на централната конзола и придържа автомобила да не се засили надолу, а да се спуска бавно и сигурно. В същото време отменя водача от задължението му той да натиска спирачките, като така му освобождава част от вниманието, за да го насочи към по-належащи за момента неща, като например да избегне някой трап. Не че просветът на Duster е малък – 21 см, а ъгълът на заход между 30-33 градуса (при 2WD версиите) и 34 (при 4WD), но винаги ще се намери някоя по-голяма бабуна, в която ще се удари не само този автомобил, но и някоя от типичните офроуд машини, които вече почти не се произвеждат – съответно срещат доста по-рядко. Така че е добре шофьорът да внимава за такива неща, колкото и способен да е неговият Duster. И затова асистентът за спускане е от голяма полза.

Другият – за потегляне на наклон, никак не е безполезен. И то не само в градски условия при тръгване по баир, докато колата отзад е спряла на 3-4 см разстояние. При офроуда също е много полезен, особено при по-разкаляни терени.

Новият Duster е оборудван и с ново електрическо серво на волана. То намалява усилието, необходимо за завъртане на волана с 35%, което е полезно както по време на паркиране, така и при маневриране в разкалян или друг по-тежък терен. Но тази новост има практично приложение и на други места и ситуации - предавателното число на кормилната уредба сега е с 6% по-ниско, предлагайки по-бърза реакция на волана и подобрена маневреност в града и при по-висока скорост извън него. Кормилната колона включва система, която променя силата на сервоусилване в зависимост от скоростта на движение, което оптимизира стабилността на магистрала, например. Така се подобрява значително и реакцията на волана, особено в офроуд условия. Тук трябва да добавим и че при новият Duster воланът се регулира и по дълбочина (при стария беше само по височина), което е голям плюс по отношение на удобството на шофьора.

Да се върнем обаче на офроуда. Второто поколение на колата има т.нар. система Multiview Camera. Това са 4 камери (по една отпред и отзад плюс 2 в страничните огледала), които помагат не само при паркиране в тесни и дори много тесни пространства, но и при офроуд. Шофьорът получава изглед от всички страни на автомобила и така той може да види какво има около колата (някакво препятствие) без да е необходимо да слиза (или навигаторът му) и да оглежда. Системата се активира автоматично при включване на задна предавка, а при конкретна нужда по време на офроуда – с бутон. Освен това може да се избере и коя точно камера да визуализира своята зона.

Още една новост в Duster е 4х4 мониторът. Той е вграден в колата конкретно за офроуд ентусиастите. При активиране на дисплея се появяват два кръга, от които единият е компас, за да знае шофьорът в коя посока точно се движи. А вторият показва под какъв ъгъл се движи колата, т.е. колко е наклонена настрани – функция, която почитателите на тежките терени ще оценят.

Още по-добри оценки ще получи Duster и когато качествата му бъдат сравнени с цената и тази на конкурентите. Най-евтиният 4х4 модел се продава срещу 33 190 лв. с ДДС – нещо, което и най-близкият конкурент не може да предложи. Като става дума за модификацията с 1.5-литров дизелов двигател със 110 к.с. Е, при нея липсват някои от изброените по-горе екстри, като 4х4 мониторът, камерите и т.н., но качествата и възможностите му не се променят. Най-оборудваният Duster пък струва 37 190 лева. Отново доста по-малко дори и от базовите модели на конкурентите в класа, които дори нямат задвижване на 4-те колела.