Космическият асансьор става реалност до 2050 г.?

Ако престоят в асансьор за повече от 30 секунди ви кара да се чувствате зле, то пътуването с асансьора, проектиран от японска конструкторска компания вероятно никак няма да ви хареса.

Тази седмица корпорацията Obayashi представи планове за построяването на асансьор, в който пътниците ще се возят с продължение на седем дни. Причината за дългия път е свързана с факта, че "последната спирка" на асансьора ще се намира на геостационарна орбита на 36 хиляди километра над главите ни.

Според разчетите на токийската компания космическият асансьор може стане реалност в рамките на близо 40 години, пише DigitalTrends.com. За това време инженерите се надяват да преодолеят огромните технически трудности, така че съоръжението да не остане единствено в сферата на мечтите.

Построяването на подобен космически асансьор става технически възможно на теория след откриването на въглеродните нанотръби през 1991 г. Тези структури на въглерода са до 20 пъти по-здрави от нишките стомана със същото сечение и същевременно са в пъти по-леки от тях. В бъдеще въглеродните нанотръби биха могли да се използват за създаването на свръхлеките и здрави въжета, нужни за линията с дължина 36 хиляди километра.

Планът на японската компания включва изпращането в космоса на кабел с фантастичната дължина от 96 хиляди километра. На теория той е способен да опаше Земята над два пъти по Екватора или да измине около една четвърт от разстоянието от Земята до Луната.

Единият край на кабела ще бъде фиксиран към земята, като около него ще бъде построен космически порт. Другият край ще бъде фиксиран с противотежест високо нaд геостационарна орбита. Така на практика кабината на асансьора ще изминава само част от въжето.

За направят проекта реалност, инженерите на Obayashi ще трябва да определят редица трудности, свързани със чудовищните сили на опън, и, на които кабелът ще бъде подложен. Те са свързани с фактори като кориолисовите сили (предизвикани от въртенето на Земята и разликата в скоростта на повърхността и в космоса), метеорологичните промени в ниските слоеве на атмосферата и др. От друга страна самото въже трябва да бъде изключително качествено направено - и най-малкият дефект по дължината му би го изложил на риск от скъсване.

Самият асансьор ще може да пренася до 30 души, които ще пътуват със скорост от 200 километра в час. Той ще бъде захранван от магнитни линейни мотори. Крайната станция ще съдържа научни лаборатории за провеждане на експерименти в условията на безтегловност, както и жилищни помещения.

Освен за превоз на хора, асансьорът ще се използва и за пренос на товар. В бъдеще система от подобни асансьори би направила излишно изстрелването на космически ракети от повърхността земята и би намалила драматично цената на единица пренесен полезен товар. Подобни инсталации биха позволили бъдещите космически кораби да бъдат изпращани в космоса в "насипно състояние", където да бъдат сглобявани в космически цехове.

С космическите асансьори цената на космическия туризъм също би спаднала драстично – вместо милиони или стотици хиляди долари, билетите за космоса биха стрували хиляди и мнозина биха могли да си позволят подобно преживяване, ако разбира се издържат клаусрофобичните седем дни път на отиване и връщане.

Представители на Obayashi заявиха, че проектът зависи най-вече от цената на въглеродните нанотръби и дали компанията ще успее да изгради ползотворно сътрудничество с други компании по света.