Българинът е като у дома си в планината

В България не сме много склонни да наемаме водачи за пребиваване в планината, а е нужно - за да е приятен и безопасен престоят на туристите.

Това коментира Орлин Чачановски - председателят на Асоциацията на планинските водачи в България, която е първата в Югоизточна Европа, приета за член на Съюза на асоциациите на международните планински водачи (UIMLA).

България е една от страните с най-добра туристическа маркировка в света, което подлъгва много от посетителите в планината, че могат да се справят с всяка ситуация, посочи Чачановски.

По думите му планинските водачи са отговорни към собствения си живот и здраве и затова присъствието им може да даде сигурност и на туристите за тяхната безопасност.

Освен безопасността, планинските водачи дават и добавена стойност към почивката на туристите, коментира за БТА Антония Чиликова от асоциацията. Посетителите могат да научат от тях повече за традициите и културата на посещаваните населени места, за близките върхове, защитени територии и биоразнообразие, могат да чуят и местна песен в тяхно изпълнение, посочи тя.

Професията планински водач може да се придобие, както в средното образование, така и чрез специални курсове, които според българското законодателство трябва да продължат не по-малко от 960 учебни часа. Завършилите обучението се явяват на държавен изпит и получават свидетелство за правоспособност.

С него могат да практикуват в страната и в чужбина - съобразявайки се с изискванията на местното законодателство. От края на септември т.г. планинските водачи у нас могат да практикуват и самостоятелно, а не само чрез туроператорски фирми, съгласно промени в законодателството. Това им дава възможност да излязат на пазара на труда със собствена визия и цена на услугата, коментира Чачановски. По думите му цените при самостоятелна работа са по договаряне и се движат между 100 и 200 лева на ден. Получаването на диплома от организация, член на UIMLA, им дава възможност за работа и в 16-те страни-членки на организацията, от които 15 са в Европа.

Това ни поставя пред страни като Германия и Австрия, които не са членове на UIMLA, отбеляза Чачановски. По думите му български планински водачи, членове на асоциацията, водят групи в Индийските Хималаи, в Непал, в Алпите, в Кавказ, традиционно - в Македония, Гърция, Турция и Азия. От бранша отчитат нарастване на интереса към професията, както и известен недостиг на планински водачи у нас.

Всяка година нови 20-25 човека се включват в обучителните курсове на българската асоциация, които продължават около 9 месеца и са на цена от 1 500 лева. За да се включиш обаче, е нужно предварително явяване на тест за познания и физическа подготовка. Предимството на тази професия е, че работата е в природна среда и се общува с различни хора, коментираха от бранша. Затова за предимство се смята и владеенето на чужд език за улесняване на комуникацията с гости от други държави.

С нова наредба, която се подготвя в момента, ще бъдат въведени изисквания към образованието, квалификацията и практическата правоспособност на планинските водачи. След обобщаване на получените предложения, проектът на наредба ще бъде предложен за обществено обсъждане, каза Даниела Ненкова главен експерт от дирекция "Туристическа политика" в Министерството на икономиката и енергетиката. Проблем, според представителите на асоциацията, е наличието на общо 26 организации в страната, които организират обучения за планински водачи и издават сертификати.

Te обаче предлагат обучения по 600 часа например, което не е достатъчно и нарушава изискванията на законодателството, такива има по програми към Агенцията по заетостта, коментира Чачановски. Като друг проблем той очерта липсата на контрол в България дали планинските водачи са правоспособни. В други европейски държави има планинска жандармерия, която може да изиска документи от водача по време на поход, даде пример той.

За уеднаквяване на изискванията към планинските водачи в Европа и прилагането на единни професионални стандарти от 7 до 10 ноември в Банско ще се състои Годишна асамблея на UIMLA. Участниците от 14 европейски страни ще положат начало на създаването на база данни за законодателството за планинските водачи по света. Целта е да се подпомогне прилагането на единни стандарти, гарантиращи качество на обслужването на туристите в планините и тяхната безопасност.