Уикенд идея: Ропотамо – едно от последните девствени кътчета по морето

Лято е и всеки мечтае за спокойствието по златните пясъчни плажове, синьото море, слънцето и... въобще – за ваканция. Вярно, събитията от последните дни всяха смут и притеснение у мнозина, а и курортите ни сега изглеждат по-скоро като тренировъчни лагери на полиция и жандармерия.

Е, все още по родното Черноморие има тихи и спокойни места с безбрежен дух. Не ги забравяйте покрай суетата на морския бриз.

Едно такова чудно местенце, което всеки може да посети, стига вече да се е добрал до така желаното Черноморие, е местността Ропотамо. Ако сте запланували лятната си ваканция из Южното Черноморие, не подминавайте тази възможност.

Идеалният вариант е да отседнете в Приморско, Царево, Лозенец или Ахтопол. Така – на една ръка разстояние от плажа, ще можете да се насладите и на природата на страната ни.

Това може да стане отделяйки си един следобед за разходка с корабче по река Ропотамо. Най-близките курорти до реката са Приморско и Дюни – само на 6 км; а Китен и Созопол – на около 10 км. Ако сте решили да почивате в Царево или Лозенец – ще ви отнеме около 15 км да отидете до реката.

Малкият пристан за туристически корабчета е разположен до главния път на Южното Черноморие. Повечето регулярни автобусни линии, свързващи град Бургас с южните курорти, минават покрай устието на Ропотамо и оставят туристи там.

Ако сте с кола, има паркинг, под сенчеста горичка, с приятно заведение, в което можете да изпиете по една бира, докато изчакате да се събере група. Корабчетата са малки – за около 20-30 души, така че е необходимо да изчакате да се събере група. С необходимата доза търпение, шапка и студена бира или друга напитка в ръка, след 20-на минути, а и ако имате късмет и наоколо има повечко руски туристи, групата е готова. И вашата спокойна разходка с лодка може да започне.

Макар и малко, корабчето е доста комфортно, дори и за тези, които имат леки притеснение за себе си при липсата на земя под краката си. Приятно девойче изчаква всички да се настанят удобно и с усмивка на лице ще ви вземе 8 лв. за едночасовата разходка - и със сигурност няма да се чувствате ограбени или пък да съжалявате за тези 8 лв.

И пътешествието започва – река Ропотамо е бавна река, на моменти дори може да ви се стори, че е леко скучна и мудна. Водата е мътна, глинеста, почти не помръдва. А и капитанът на корабчето е винаги готов да влезе в положението на любопитните туристи – подкарва бавно, спокойно по устието, спирайки за момент, изчаквайки всеки да запамети момента завинаги в съзнанието и фотоапарата си

Ропотамо или Ροπόταμος (от гръцки) е кръстена на гръцката богиня Ро, което означава "тичам" и "река". Легендата разказва, че богинята била толкова очарователна и пеела толкова красиво, че успяла да убеди пирати да напуснат района в мир.

Река Ропотамо извира в планината Странджа на около 50 км западно от устието. Самото устие е широко 30 метра и е предпочитано място за местните рибари. Те обаче ще останат разочаровани, тъй като риболовът е забранен. На доста места има табели, които им напомнят това, сякаш за да ги подразнят още веднъж, че не могат да хванат най-големия си улов.

Природата е невероятна – растения, дървета, с причудливи форми, които са застинали сякаш във времето и пространството, като уморени старци, желаещи докосването на младо девойче. Накъдето и да се обърнете, ще ги видите – полегнали в реката, леко поизправени, готови за така желания бриз, който не се събужда, или пък гордо наклонени към тръстиките – тези дървета са придобили какви ли не форми и цветове.

Ако сте решили да се разходите из Ропотамо през лятото, възможността да видите подскачащите рибки, играещи си със слънчевите лъчи, е малко вероятна. Жаркото слънце плаши и водните обитатели, които са над 100 екземпляра от Червената книга. През пролетните месеци е доста по-вероятно да успеете да уловите с камерата си подскока на смелите рибоци.

Заради разнообразието от фауна и флора в реката, местността е обявена за природен резерват през 1940 г., а 1000-та хектара я правят и една от най-големите у нас.

Сред най-атрактивните представители на местната фауна са големия белоопашат орел с размах на крилата над два метра, както и бухалите, част от които вият гнезда в Лъвската глава. Природата смело си е поиграла със себе си – в скала, издигаща се нависоко над реката, може да разпознаете именно главата на лъв. С малко въображение и повечко снимки ясно се виждат очертанията на царя на животните, който сякаш бди над реката и обитателите ѝ.

Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове - шарани, речен кефал и други. Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси.

Ако имате късмет и случите на разговорлив и смел капитан, ще имате удоволствието да усетите какво е да плаваш в самото устие. Капитанът смело подкарва корабчето със задницата към морето, готов да събира изненаданите и леко притеснени погледи на пасажерите си. Дълбока, кристално синя вода, с чудна гледка към блатото Аркутино и плажа... който е нудистки, така че не прекалявайте с любопитните погледи наляво.

И докато отляво голи знойни курортисти събират слънчевите лъчи, вдясно до устието на Ропотамо има находище на морски пелин – едно от най-големите на растението у нас. То е от особено значение за резервата, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие.

В резервата се срещат 21 вида бозайници, от които 10 вида прилепи. Разнообразието на птици е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.

И докато се усетите, вече се връщате по обратния път – и макар да ви се струва, че вече сте виждали тази гледка, чувството за неизвестност остава да стои до вас. Дали заради променения хоризонт – на тръгване се движите в една посока, докато капитанът не обърне корабчето и не се озовете вече от другата страна на реката. И пак наново започвате да откривате заспалите дънери, уморените клони, полегнали върху тръстиката, сухи фиданки, които ви се струват, че са змийско легло и....

Неусетно вече сте стъпили здраво на краката си на земята, уморени и адски отпочинали от едночасовата разходка с лодка из Ропотамо.