Цветослав Цачев: България може да изтегли нов дълг при ниска лихва

Цветослав Цачев е ръководител на отдел "Анализи” в ЕЛАНА Трейдинг от 2005 г. Той се присъединява се към екипа на консултантската компания през 2003 г. като анализатор. Преди това е работил като редактор по теми финанси и капиталови пазари във в. "Пари". Цачев е завършил "Макроикономика" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), София. Притежава сертификат от Комисията за финансов надзор за инвестиционен консултант. 

- Г-н Цачев, през февруари оборотът на Българската фондова борса (БФБ) падна рекордно със 75%. Тогава изпълнителният директор на борсата Иван Такев заяви, че парите за втора пенсия в пенсионните фондове намаляват пропорционално на срива на фондовата борса. Смятате ли, че тази тенденция ще се запази? Какъв би бил по-дългосрочният ефект върху средствата във фондовете от слабата активност на БФБ?

- Първо трябва да дефинираме понятието срив. В края на 2008 г. имаше именно много силен спад и глобална финансова криза. Текущата ситуация на борсата въобще не може да се сравнява с тези събития. Друг важен момент е, че пенсионните фондове не държат всичките си активи само в акции и спадът на фондовите борси по света, а не само у нас, ще се отрази частично върху доходността им. Тоест, при 10% спад на борсите, активите на пенсионните фондове би трябвало да намалеят с 3%, защото делът на инвестициите им в акции е една трета от общите. При възстановяването на борсите след корекция ще има и покачване на акциите. Цикълът на пазарите е нормално явление и за доходността трябва да се съди само в дългосрочен период. Пенсионните фондове са именно дългосрочен инвеститор и основната част от доходността на портфейлите им ще идва от периода на икономически растеж в страната и чужбина. 

- Каква е равносметката за първото тримесечие на 2015 г. за фондовата борса?

- Най-важният извод е, че пазарът вече преживя политическата несигурност, ако така може да се обобщят промените, които се отнасят до пенсионната система и до собствеността на земеделска земя. През този период индексите спряха да падат, а инвеститорите направиха значителни промени в портфейлите си. Това се вижда в доста различното представяне на водещите акции от началото на годината. Някои от тях, като банките например, са нагоре, а други регистрират спад или почти не се възстановяват през март. Но инвеститорите остават предпазливи.

- Какви очаквания имате за резултатите от следващото тримесечие на годината?

Не виждам основание за рязък скок на пазара, тъй като финансовото представяне на компаниите още е слабо и не е характерно за период на траен икономически растеж. Но това ще стане по-късно през годината, защото европейската икономика вече се съживява, а евтиното евро ще подобри пазарните позиции на ЕС и на България в частност. Въпросът е кога българските инвеститори ще покажат по-силен интерес към акциите - преди или след подобряване на финансовите отчети. Във всеки случай това ще се отрази на борсата по подобен начин на предишните ръстове от 20-30% в рамките на месец-два.

- Смятате ли, че българите имат достатъчно финансова култура, за да инвестират и да търгуват на фондовата борса? Какви са най-подходящите финансови инструменти, от които могат да се възползват те?

- Да се инвестира означава да се чете много. Човек не е задължително да бъде финансист, за да търгува с акции, но непременно трябва да има ясна представа какво прави и защо го прави. В медиите у нас има информация за случващото се на пазара, коментари и анализи. Полезни са всякакъв род обучения и литература. Инвестирането не е само оценка на даден актив и доходност, а и точна преценка на риска, който се асоциира с финансовия инструмент. За индивидуалния инвеститор е от по-голямо значение да прецени какъв риск може да поеме в дългосрочен период и да направи своята стратегия според това. Впоследствие ще намери и книжата, които отговарят на нея. На БФБ се търгуват няколко десетки акции, които покриват почти всички възможни такива стратегии, а в световен мащаб възможностите са десетки хиляди. Аз не съм привърженик на идеята, че човек трябва да бъде специалист по всичко и да инвестира едновременно на много пазари, и в много инструменти. Най-добрият вариант е специализацията в тясна сфера, която да позволява да се следят отблизо събитията и да се преценява кога какво да се купи или продаде. Няма и нищо срамно в това някой друг да ти управлява спестяванията или да следваш съветите му. На Запад, където до 50% от населението има пряко инвестиции на капиталовите пазари, това е много популярно. 

- В края на март започна подготовката за приватизация на БФБ. Как смятате, че ще повлияе върху инвеститорите пускането на борсата за продажба?

- От приватизацията на борсовия оператор може да има само плюсове. Но те няма да са съществени, защото и сега БФБ работи с модерна система за търговия и инвеститорите не би трябвало да усетят разлика при смяната на собствеността. В дългосрочен период би било само от полза БФБ да е част от водещ борсов оператор по света, но това няма да промени участниците на пазара – компании и инвеститори. 

- Миналия месец на международните пазари бяха пуснати държавни облигации на стойност от 3,1 млрд. евро. Каква е оценката ви за поетия дълг? Очаквате ли да бъде пуснат нов до края на годината?

- Разходите по обслужването му са ниски, което и може да се очаква при текущата пазарна конюнктура. Дали това е най-ниската доходност, която България може да постигне за следващите години, е невъзможно да се каже. Вероятно политиката на Европейската централна банка по изкупуване на облигации ще свали доходността на много емитенти в еврозоната и ще видим как ще се отрази това върху дълга на България. Разликата обаче не би била съществена, но не бих се учудил, ако правителството предпочете да вземе още дълг при ниска лихва и с идеята да ограничи емисиите на ДЦК в лева за известно време. 

- Във вторник в Народното събрание беше внесено предложение за законодателни изменения, според които главният прокурор ще може да спира частни сделки. Ако промените влязат в сила как смятате, че това ще повлияе на бизнеса? Как очаквате да реагират инвеститорите на БФБ?

- Инвеститорите няма да реагират на тези промени. Още повече, че компаниите, които по някакъв начин бяха свързани с фалита на КТБ, не са сред най-ликвидните и важни публични дружества.