Намеренията на държавните институции за проследяване на "изкривяванията” в ценообразуването на основни хранителни продукти е непазарно и неефективно. То ще доведе до подмяна на пазарните принципи на ценообразуване, смятат от Българската стопанска камара (БСК).
Според камарата се създава привидна активност и популистка загриженост на държавата без наличие на реални инструменти за влияние върху ценообразуването. Същевременно се харчат парите на данъкоплатеца за несвойствени задачи на администрацията и се създават възможности за натиск и рекет върху предприемачите.
Увеличението на вноса до 78-80% от консумираните в страната месо и мляко свива продажбите и неизбежно води до стремеж към по-високи цени на производители и търговци.
БСК смята за целесъобразно държавата да не се меси на пазара и да не се опитва да ценообразува. Това ще предизвика сериозни и дългосрочни деформации и ще доведе до фалити на предприемачи по цялата верига.
Според камарата държавата трябва да засили контрола не върху ценообразуването, а върху някои порочни практики, включително източването на ДДС по линия на вътрешно общностните доставки. Тя трябва да предостави равноправни условия за конкуренция, да следи за дъмпингови и картелни (а не за високи) цени и опериране на всички търговци по веригата на светло.
Държавата трябва да положи усилия за изравняване на земеделските субсидии с тези на останалите страни- членки на ЕС и по аналогия на квотите за производство да обмисли въвеждането на квоти за внос на основни храни с цел стимулиране на родното производство.
Досега нито една мярка на държавата, целяща ограничаване или понижаване цените на един или друг продукт или услуга (например, при горивата), не е имала успех.
Добронамереният стремеж да се ограничава ръстът на цените води единствено да влошаване и непредсказуемост на бизнес средата, фалит на една част от търговците, намаляване на конкуренцията и, като краен резултат – до още по-високи цени, категорични са от БСК.