Никой не харесва Бюджет`2016, но министрите си го одобриха

За нас това не е най-добрият бюджет, но е възможният бюджет, който гарантира стабилност на фона на проблемите в обкръжаващата ни среда. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов след извънредното заседание, на което Министерският съвет одобри финансовите разчети на държавата за следващата година.

До края края на деня проектозаконът за бюджет`2016 ще бъде внесен в Народното събрание, съобщи още Горанов. Одобрени са и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Здравната каса.

Неочакван пробив бе направен в разходите за съдебната власт. Първо в четврътък финансовият министър под заплахата с протести се отказа от идеята да определя всяка година заплатите на съдии, прокурори и следователи. А днес в последния момент се разбра с магистратите и за парите на съдебната власт. Бюджетът на Висшия съдебен съвет /ВСС/ ще е с 45 млн. повече от първоначално обявения, а допълнителните пари се дават срещу конкретни обещания за реформи.

Парите на съдебната власт са единствената промяна във вече обявените числа.

Свиване на дефицита до 2%, 2.1 % икономически растеж и таванът на дълга от 5,3 млрд. лева, са заложените параметри в проектозакона, който предстои да бъде внесен в НС.

За отбрана ще има повече пари от миналата година, главно заради подписаното споразумение с Полша за ремонт на МиГ-овете, както и с плановете за модернизация на армията. Срещу увеличените разходи за отбрана обаче вчера се обявиха социалните партньори, които така и не одобриха проектобюджета в тристранния съвет.

За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки, с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление), които ще окажат положителен ефект върху приходите.

Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 година.

Приходите по КФП за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4-37,1 на сто от БВП. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,4 на сто от БВП през 2016 г. до 38,2 на сто от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

По отношение на минималната работна заплата (МРЗ) е предвидено увеличаване на нейния размер от 1 януари 2016 г. на 420 лв., от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазването му за 2018 г. на нивото от 2017 година.

В системата на средното образование е предвидено увеличение на стандартите за финансиране на дейностите по образованието, с което се създава възможност за увеличение на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал в системата, а в системата на труда и социалната политика е предвидено увеличение на средствата за персонал за 2016 г. с оглед запазване на административния капацитет и нормалното функциониране на административни структури към министъра на труда и социалната политика, предоставящи услуги в областта на социално подпомагане, заетостта и трудовите отношения.

Политиката в областта на здравеопазването ще продължи да бъде насочена към ефективно функциониране на системата, усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на здравното осигуряване, болничната помощ, лекарствената политика и електронното здравеопазване. Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2016 г. ще бъде подобряването на функционирането на системата на база приетите промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г., вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент, равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

- 2016 г. - 2,5 на сто от осъвременяването по чл. 100 от КСО; - 2017 г. - 2,7 на сто при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130; - 2018 г. - 2,8 на сто при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

В областта на политиката за подпомагане на семействата с деца приоритет е подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане в отглеждането на децата в семейна среда. С Бюджет-2016 са предвидени средства във връзка с приетите изменения и допълнения на Закона за семейните помощи за деца, с които се предвижда насърчаване на отговорното родителство, въвеждане на еднократна помощ при осиновяване, определяне на по-висок размер на еднократната помощ при раждане на трето дете и определяне на общ размер на месечната помощ за отглеждане на дете в зависимост от броя на децата, за които се получава.

Регионалното развитие и благоустройството, както и развитието на транспортната инфраструктура на страната са сред ключовите приоритети на правителството и през периода 2016-2018 г. Реализирането на тези политики предполага водещо място на инвестициите в инфраструктура, като финансирането ще се осъществява както с национални средства, така и с подкрепата на оперативните програми и изпълнение на мерки, насочени към икономическо, социално и териториално сближаване.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9 на сто към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.