След като вчера (24 януари) ви разказахме за агентурното минало на Варненския митрополит Кирил, днес фокусът е върху досието на Неврокопския митрополит Натанаил.
Той е един от членовете на Светия синод, който бе против Българската православна църква (БПЦ) да предостави данните за висшия клир, за да може Комисията по досиетата да направи проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.
Дни след като Натанаил бе осветен като сътрудник на комунистическите тайни служби, свещеници от неговата епархия излязоха с декларация, в която настояха членовете на Светия синод, "работили" за службата, да се оттеглят от постовете си.
Неврокопският митрополит Натанаил е бил секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност с псевдоним Благоев.
Вербуван е през 1980 г. по линия на 14-и отдел (Културно-историческо разузнаване – бел. ред.) в Първо главно управление. По това време Натанаил е бил студент в Богословския факултет в Атина.
И той, както и Варненският митрополит Кирил, е бил част от разработката "Цитадела" за изпращане на монаси в Зографския манастир. Именно добрите му познания по гръцки език и фактът, че е "перспективен като кадър на Българската православна църква", има общителен характер и умее да създава връзки са сред мотивите за вербуването на Натанаил.
При пребиваването си в Гърция "Благоев" е имал за задача освен да се проучи положението в Зографския манастир и монасите там, да събере информация и за отношението на други духовници към тях, както и да общува с гръцки църковни дейци и да донася за разговорите им.
Още в началото на "кариерата" си на секретен сътрудник неврокопският митрополит получава професионален тласък от Държавна сигурност. Лично ръководилият го служител Христо Маринчев, по онова време и шеф на бившия Комитет по църковни въпроси, се среща с патриарх Максим и предлага Натанаил да бъде повишен. Главата на Българската православна църква "прие без резерви", като дава съвет за поведението на Натанаил – "по-малко да кокетира с Гърция". Скоро след тази среща "Благоев" вече е архимандрит, а по думите на ръководилия го служител "той се убеди, че връзките му с нас ще му помагат за неговото утвърждаване и стабилизиране".
Няколко години по-късно – в края на следването си в Гърция Натанаил дори оставил невзет изпит, за да има повод отново да замине за Атина. Това обаче довело до спирането на стипендията му и се наложило ДС да му отпусне 300 долара. В досието му има разходен документ, че е получил сумата.
В едно от сведенията си от декември 1980 г. "Благоев" предупреждава за натиск от гръцка страна срещу "Зограф". Кинотисът (управата на Света Гора – бел.ред.) поискал манастирът вече да не се нарича славянобългарски, игуменът да не е само българин, печатът на манастира и подписът на игумена да се сменят на гръцки език, също на него да се водят книжата на обителта. Игуменът от своя страна протестирал пред Кинотиса и поискал помощ от БПЦ.
Интересно е и сведение, в което съобщава за подготвяна продажба на имот, собственост на Зографския манастир. Описва кои са кандидатите от гръцка страна, офертите им и кои от монасите участват в преговорите. Според Натанаил гърците са бързали да приключат сделката, защото скоро страната ще влезе в ЕС и "цената ще се покачи на много високо ниво, тъй като тогава клиенти ще могат да бъдат всички граждани от общия пазар". След сведението има забележка на водещия офицер: "Вземат се мерки за предотвратяване на продажбата".
В донесенията си "Благоев" дава информация за монаси от Света Гора, справки за гръцките свещеници в армията и полицията. В едно от сведенията си разказва за обтегнатите отношения между монасите в "Зограф" и изразява опасение, че "може да се стигне до пълен разрив между тях".
Държавна сигурност се интересува от "Благоев" и след като той заминава от Гърция. Секретният сътрудник дава сведения докато е в Западна Германия, където е изпратен на езикова подготовка с решение на Синода. През 1986 г. той е назначен за енорийски свещеник в Лондон. В досието на "Благоев" липсват сведения от този период.
От документите не става ясно и кога и дали е снет от оперативен отчет.