БХК завежда дело за смъртта на момиче от дом, погълнало 25 стелки за обувки

Някога питали ли сте се защо домовете за хора с умствени увреждания са далеч от големите градове? Може би ще си помислите, че подобни социални институции се изграждат на усамотени места, за да могат болните да са на чист въздух и спокойствие.

И отговорът би прозвучал правдиво, ако не беше ужасяващата статистика от 288 смъртни случая, повечето от които навярно завинаги ще останат "неразкрити".

Не. Това не е фрагмент от сценарий на криминален сериал или филм на ужасите. Това е ужасяващата, грозна и срамна действителност, в която живеят българите с ментални проблеми у нас.

Днес става въпрос за нелепата смърт на 15-годишно момиче с инициали А.Й. То е починало от перфорация на стомаха, а при операцията са извадени 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см... Прокуратурата е разследвала действията на персонала в болницата, където А.Й. е оперирана.

Без проверка обаче остават действията на персонала в дома, където момичето е било отглеждано.

Какво ли ще се случи утре? Търсим отговорите от Маргарита Илиева, директор на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК) и автор на Закона за защита от дискриминация.

БХК ще заведе дело срещу България в Европейския съд по правата на човека във връзка със смъртта на 15-годишното момиче. В това дело организацията ще твърди, че е нарушено правото на А. Й. на живот, правото ѝ на свобода от нечовешко/унизително отнасяне, правото ѝ на личен живот, правото ѝ на ефективно вътрешноправно средство за защита и правото ѝ на свобода от дискриминация. 

Ето какво ни разказа г-жа Илиева за конкретния случай и за ситуацията в социалните домове у нас.

Новината за смъртта на това момиче повдига въпроса за човечността. Но първото чувство, което изпитва човек, не е тъга, а истински, силен гняв, в търсене на виновния. Вярвате ли, че ще има справедливост за смъртта й?

- Действително, случаят буди огромно възмущение. За съжаление, този случай не е изолиран, а представителен за начините, по които държавата злоупотребява с децата и младежите с увреждания от т.нар. "домове”, които всъщност са складове за хора. Верният адресат на възмущението обаче са не просто конкретните лица от персонала, допуснали тази нелепа смърт, а властите, организирали тези антихуманни институции, в които затварят най-уязвимите хора и, вместо да им предоставят грижа, допълнително ги увреждат, а в много случаи и допускат/причиняват смъртта им.

Възмутителна е и ролята на прокуратурата, която отказва наказателноправна защита на А., като изобщо не разследва кой и как е допуснал тя да погълне тази убийствена маса предмети, и най-вече – защо? Как е било (мал)третирано момичето от гледна точка на пренебрегване на базисните му психосоциални потребности, за да чувства то необходимост да гълта купища чорапи, парцали и дунапренени гъби?

Прокуратурата изследва само медицинските действия, след като поглъщането е факт и не намира проблем в тях. Да, вярваме в справедливостта. Тя не се дава на поднос, а човек се бори за нея. Това правим ние.

Обръщате се към Европейския съд за правата на човека. Възможно ли е българските съдилища да са неспособни да отсъдят в полза на истината в този случай?

- Случаят изобщо не е стигнал до българския съд, защото това зависи от прокуратурата – да внесе в съда обвинение, а тя отказва дори да разследва, още по-малко да обвини някого за това, че е допуснал, първо, детето така да страда, че да поглъща тези самоубийствени предмети и, второ, е допуснал детето действително да ги поглъща и то в тези нечовешки количества.

Този случай е симптоматичен, както казах, за това, че има нещо дълбоко сбъркано в прокуратурата – и в човешки, и в професионален план. Тя отказва наказателноправна закрила на най-уязвими хора, страдали и погинали нечовешки.

Кой носи вината в случая – човекът или законът?

- Институциите са отговорни и то за структурни, системни пороци. Прокуратурата отговаря за отказ на разследване на една очевидно нередна смърт, а социалните власти отговарят за убийствено занемаряване на човешки същества - и то такива, които са най-уязвими.

Потърсихте ли помощ от държавните институции и какви становища получихте?

- След като проведохме съвместните проверки в домовете заедно с прокуратурата през 2010 г. – това стана възможно, защото заведохме дело срещу прокуратурата заради отказа й да разследва високата детска смъртност в домовете – ние наблюдаваме всички разследвания, които се започнаха по конкретни случаи на детска смърт или злоупотреба с живи деца.

Обжалваме всяко прокурорско постановление, с което се отказва ефективно разследване, а такива са десетки. Така беше и в случая на А. – обжалвахме прокурорските откази до последната инстанция на прокуратурата, Върховната касационна прокуратура, с което изчерпахме вътрешноправните средства за защита. Затова делото отива в Европейския съд по правата на човека.

Наричате отношението към 15-годишната девойка нечовешко, унизително. Но в този дом, а и в останалите в страната има още много деца. Как смятате, че трябва да се намеси държавата? Въобще вярвате ли, че тя съществува?

- Държавата със сигурност съществува, но характерът й не е добър. Живеем в порочна държава. Тя малтретира всички деца в институциите - така, както е малтретирана А. Същото важи и за домовете за възрастни с увреждания. Там положението е не по-малко унизително. Държавата трябва да затвори тези институции. Това са нечовешки места и трябва да бъдат премахнати.

Единственият път е деинституционализацията. Това означава хората с увреждания да живеят в общността, заедно с другите хора, в градовете, където има достатъчно професионалисти, които да се грижат адекватно за тях, и където има социум за тях – така че да не страдат самоубийствено от социално отхвърляне и лишаване.

Тече процес на деинституционализация, но той не е достатъчно бърз. Докато той приключи в сроковете, които са си поставили властите, много още деца ще страдат и умрат. Като завеждаме делото на А. в ЕСПЧ, ние целим и това – да катализираме тази жизнено необходима деинституционализация. Ще заведем и други такива дела срещу държавата, докато не я принудим да се промени.

Обикновено държавните органи се измъкват, използвайки законови вратички, като обещават законови промени и пак законови промени. Но как може една промяна в закона да предотврати подобни случаи?

- Положението в "домовете” няма да се поправи със законови изменения. Нищо няма да поправи тези "домове”. Те са антихуманни по замисъла си. Това са складове за хора, в затънтени места, където обществото крие от себе си своите най-уязвими членове, за да забрави за тях и за страха си от уврежданията, който те олицетворяват, и където се чака те да умрат от само себе си. Промяната ще дойде с премахването на тези антихуманни институции.

Не съм сигурна, че следващият въпрос ще бъде достатъчно обективен, предвид факта, че той ще се обляга по-скоро на лично мнение. Но все пак длъжна съм да го задам. Защо специализираните институции винаги са извън населени места или в по-малки села и градчета в провинцията? Създава се впечатление, че нарочно тези деца, а и възрастни, се настаняват на места, където да са далече от "любопитни” погледи. В този смисъл поставям и въпроса за това, че граждански контрол не е възможен.

- Въпросът е идеален. Точна сте и за умишленото отдалечаване на тези антидомове от критичния поглед на журналистите и гражданите. Другата структурна и неизбежна последица от тази затънтеност е хроничната липса на адекватен по брой и квалификации персонал, който да се грижи за хората в институциите. В някои домове една медицинска сестра се грижи за 80 деца; в много няма лекар на щат.

Тези "домове” дори не са лечебни заведения по замисъла на самата държава. Тя настанява там деца с много и сложни болести, не за да ги лекува; а за да ги "изчезне”.

В момента държавата претендира, че прави реформа по отношение на социалните институции. Как смятате, че ще повлияе тя на хората в тези институции?

- Само деинституционализацията, т.е. премахването на "домовете”, е истинска реформа. Останалото са негодни работи. Ако деинституционализацията се извърши бързо и качествено, тя ще е животоспасяваща за много.

Какъв би бил оптималният вариант на контрол?

- Пълен публичен достъп, докато съществуват институции. Разбира се, със съответни гаранции за защита на личните данни на институционализираните хора там. Но с пълна прозрачност на действията и бездействията на персонала.

След като престанат да съществуват такива институции, които по природа са отделени и затворени, въпросът до голяма степен сам ще отпадне. Хората с увреждания ще бъдат в обществото сред нас и ще получават социални услуги в заведения – дневни центрове, защитени жилища, които не са нито институционално затворени, нито сегрегирани.

Кои са основните дефицити в системата, за да не работи – пари, специалисти, морал и хуманност…?

- На първо място е нечовешкият държавен замисъл – хората с увреждания да бъдат изнесени извън обществото, да не бъдат лекувани, а да бъдат складирани на скрито и чакани да отмрат, в страданията и лишения, от които никой не се интересува. Оттам следват липсите на ресурси, на хора с адекватни хуманност и професионализъм, на пари, за да си вършат те работата качествено и с добри резултати.

Чисто симулативно, ако сега с вас решим да посетим един дом в населено място по ваш избор, какво мислите, че ще заварим?

- Не всички домове са еднакви; някои са ужасни, а други са по-ужасни. В един среден дом ще видим и среден ужас – хора, които живеят непълноценно, без достойнство, при лишения, както психосоциални, така и физически, които биха разболели и здрав човек, и които убиват тези, които са най-уязвимите сред нас.

През 2010 г., по време на съвместните проверки на БХК и прокуратурата във всички домове за деца с увреждания в страната, беше констатиран oгромен брой детски смърти. Колко дела има за тези над 200 случая, след като главният прокурор Борис Велчев уверяваше, че ще има дела за всички?

- Статистиката, която ние имаме, беше различна от тази на прокуратурата при последното ни преброяване през миналата година. Това се обясни тогава с това, че не сме получили всички постановления на всички прокурори, образували досъдебни дела – въпреки че ръководството на прокуратурата беше обещало и това, като каза, че ние, БХК, ще бъдем публичният гарант на прокуратурата. И сега не знаем дали получаваме всичко, можем само да гадаем.

Със сигурност има редица случаи, регистрирани в нашите пространни доклади от съвместните проверки, по които нямаме информация да е образувано дело – дали защото дело няма или защото прокурорът не ни е изпратил акта си, не знаем.

При всички случаи, обещанието на прокуратурата остана неизпълнено. Дори и в крайна сметка прокурорите да образуват дела формално за всички случаи на смърт и злоупотреба с живи деца от домовете, те образуват тези дела, за да ги прекратят. Те не ги образуват, за да търсят престъпление, вина и виновник.

Повсеместно ги прекратяват след разследване, което, по правило, е повърхностно и едностранчиво. Прогнозирам, че няма да внесат нито един обвинителен акт в съда. А случаи, като този на А., има, не един и не два. Има 278 смърти. Има медицински документирано нечовешко недохранване на десетки деца. Има медицински документирано администриране на вредни медикаменти с цел контрол.

Има нещо много нередно в това, прокуратурата да не успее да види нито едно престъпление във всичко това. Затова ще отнесем най-тежките дела за решение в ЕСПЧ и държавата ще бъде осъдена, уверена съм в това.