В нощта срещу Йордановден "небето се отваря"

На 6 януари отбелязваме Богоявление - един от най-древните християнски празници. Йордановден е вторият от серията празници в българския календар след Василовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден.

На 6 януари арменците празнуват Рождество и Богоявление.

Свидетелства за честването на празника съществуват още от ІІ век. Корените му водят в Египет.

Празникът носи името Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Исус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица.

С потопяването в Йорданските води Господ взима върху себе си греховете на човешкия род и умира под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване и възкресение. Чрез тайнството Свето Кръщение, което се извършва в църквата, в човека "умира" старият греховен и прокълнат човек, за да излезе от свещения купел като наново обновен и възроден.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

На Богоявление се практикува обичаят да се скача в река, за да се извади хвърленият от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната църква не забранява изрично жени да участват в ритуала.

С този празник завършват т.нар. "мръсни дни". В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия - боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото - някъде вместо просо слагат царевично брашно.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това - всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ.

На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си "за здраве".

Празникът е известен още и като Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5-6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, младоженците и годениците. Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден.

Според народните поверия, ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

На този ден празнуват - Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.