Държавата да предостави различни услуги на родителите

Институциите, и преди всичко МОМН, трябва да се фокусират върху създаването на възможности за предоставяне на различни услуги за ранно образование и грижа за децата. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента пречат на качеството на образованието и услугите, които се предоставят на родителите от държавата.

Това е позицията на Национална мрежа за децата (НМД) по въпроса за задължителността на предучилищното обучение и от кога трябва да започне обхващането на децата.

В Националната мрежа за децата има организации, които се изказват "против” задължителността на предучилищното образование за децата, навършили 4 години, както членове са организации, които подкрепят мерките на държавата за задължително обучение.

"Национална мрежа за децата винаги е заставала и зад позицията, че родителите трябва да имат право на избор къде и в каква форма да се включат децата им. Според нас, регламентирането на различни услуги дава възможност да се посрещнат различните нужди на различните деца. Образованието и грижата са неразривно свързани от самото раждане на детето.

В същото време, именно защото ученето започва от самото раждане на детето, предоставянето само на институционални услуги, извън семейния контекст, по принцип не е достатъчно за гарантиране правото на детето на образование в ранното детство. Редуцирането на ученето на детето в периода на ранното детство само до подготовката му за включване в училището и в обществото пренебрегва ролята на самото дете като носител на специфични нужди и като активен участник в процесите”, се казва в позицията на НМД.

Доставчиците на услуги за грижа и развитие в ранното детство в европейските страни обикновено са в широк спектър - публични институции, НПО, частни, общностни или домашно базирани форми. Те обикновено образуват мрежа от широк спектър от услуги – детски ясли, грижа за групи деца в домашни условия, дневни центрове, детски градини.

В същото време в България ситуацията в големите градове остави хиляди деца да остават извън обхвата на сега съществуващите детски ясли и градини. В малките населени места понякога въобще няма подобни услуги. И в двата случая, обаче, най-сериозен е проблемът с обхващането на децата от маргинализираните групи.

Въвеждането на задължителното предучилищно образование на 5-годишните показа, че има деца, които не са обхванати поради таксите за детските градини. Затова и Националната мрежа за децата е поставяла въпроса за поемане на тези такси и счита, че само изричното записване на задължителността за посещение на предучилищна подготовка от 4-годишна възраст няма да доведе до по-широкото обхващане на децата от уязвимите групи.

Практиката на нашите членове показва, че бедните семейства все по-трудно посрещат комплексно нуждите на децата си. Затова и въвеждането на задължително изискване за посещение на детска градина, допълнено с наказателни санкции към родителите няма да помогне за решаването на проблема, росочват още от НМД.

Затова и от Национална мрежа за децата настояват за разработване на различни мерки за обхващане на децата във форми за предучилищна образователна подготовка. Създаването на повече и гъвкави услуги за образование и грижа за децата в периода до постъпване в първи клас е важно и за децата, и за родителите.

Ако държавата иска да подкрепи родителите и смята, че има семейства, които не биха оценили тази помощ, би могла да развие система от специфични стимули, за да привлече тези семейства или да се поемат част от родителските грижи за деца в риск. Това в особена степен се отнася до необходимостта да се работи целево за обхващане на децата от ромската и турската общност, които в момента съставляват почти 99% от децата, които не ходят на детска градини или не участват в други форми на предучилищна подготовка.

Това означава и да се премахнат условията, които намаляват качеството на услугата като големия брой деца в групите, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, невъзможност да се посрещнат индивидуалните нужди на детето. Особено внимание следва да се обърне на изискването за изграждане на адекватна на психо-физиологичното развитие на децата образователна среда, независимо от мястото, където ще се провежда предучилищната подготовка. Това включва: подходяща материална база, адекватни образователни технологии, методология на обучението и квалификация на персонала.

Такава политика гарантира правото на всяко дете на достъп до форми за образование и грижа и е подкрепа за родителите за съвместяване на личния и професионалния живот.