Зоополицията ще идентифицира тежки криминални субекти още в ранен етап

Явор Гечев е ръководител на отдел "Комуникации" в българския офис на международната природозащитна организация "Четири лапи". Покрай ужасните случаи на насилие над животни, на които ставаме свидетели през последните години и създаване на зоополиция у нас, потърсихме г-н Гечев за коментар. Ето какво разказа той за читателите на iNews.

Г-н Гечев в последните години станахме свидетели на ужасяващи случаи на насилие над животни! Защо хората у нас изливат гнева си върху тях?

И преди беше така, просто преди години не се шумеше около темата. Аз лично съм попадал на отвратителни случаи на насилие над животни много преди да се заговори за криминализирането на това деяние. Напоследък обществото стана по-чувствително към тази тема. Преди на хората просто не им правеше впечатление. През последните 10 години защитата на животните стана по-актуална, като тук подчертавам, че защитата на животните е защита и на хората, защото това е присъщо за цивилизованите общности.

В интерес на истината, защитата на животните скочи качествено от 2008 г. насам. За хуманно отношение за животните у нас се споменава за първи път през 2005 год. в закона за ветеринарномедицинската дейност, до тогава такова понятие не съществуваше. За тези 10 години беше приет закон за защита на животните, които е много прогресивен, защото като модел взима холандския такъв, който е един от най-добрите в ЕС.

През 2011 год. беше инкриминирано насилието за животни, защото преди това беше административно нарушение, което се наказваше само с глоба. Сега 2015 год. имаме първи стъпки за създаване на зоополиция.

До момента МВР не реагираше много адекватно на сигналите, които сме подавали ние и гражданите, защото преписките са разпределяни на случаен принцип.

До момента нямаше правилно изградена система на разследване, нямаше натрупан опит и заради това голяма част от престъпленията срещу животни остават неразкрити.

За 4 години средно разкриваемостта на престъпленията срещу животни са под 20 %. Тук трябва да отбележа, че малка част от подобни престъпление се регистрират, защото хората ги е страх, че има ниска разкриваемост и ги страх да подадат сигнал, когато знаят кой е извършителят, за да няма последици за тях самите. Често полицията просто не ги е регистрирала, защото знаят, че няма да бъде разкрит извършителят и това ще им се води в лошата статистика.

Освен това, още в началото, когато се приеха промените в законодателния кодекс, се оказа че самите полицаи не са запознати с тях. Аз съм имал спорове с полицаи, обаждам се престъпление извършено срещу животно, обяснявам случай и полицаят ми казва, че това не е престъпление.

Аз му цитирам член от наказателния кодекс, който се отнася за това престъпление и той ми казва, че това е за хулиганство. Т.е полицията е чела наказателен кодекс от примерно преди 20 год.

Не се инвестира в обучението на полицаите, в поддържане на високо ниво. Казвам го това нещо, защото в Германия няма зоополиция. Там се разчита на това, че полицията е информирана и е наясно с това кое е престъпление и кое не.

Как ще функционира зоополицията у нас и кога ще започне да работи?

Ще функционира като нормална полиция, ще има оперативни и разследващи полицаи. Хората, които ще се занимават с престъпления спрямо животни, ще работят само по тези случаи. Според мен, за да заработи добре зоополицията у нас, ще са необходими от 6 месеца, до 2 години.

Казахте, че зоополицията ще бъде създаден по холандският модел, как работи той?

Холандският модел предполага съществуването на зоополиция в рамките на самата полиция. Престъпленията спрямо животни се разследват от полицията, но от отделен отдел, които се занимава с тези случаи.

В англосаксонските държави пък, структурата на зоополицията е възложена на неправителствени организации, които изпълняват всички функции, когато имат нужда от съдействие се обръщат към полицията. Във Великобритания RSPCA (организация за защита на животните) има 150-годишна история. Има различен модел на финансиране, защото у нас все още няма адекватен модел на финансиране на неправителствените организации, имам предвид финансиране чрез дарение, както е във всяка държава.

Давам пример в Румъния – там 1% от данъците човек може да насочи към някоя хуманитарна кауза, независимо дали става въпрос за защита на животите или друга социална дейност, регистрирани в Румъния. Като цяло на Запад хората са стимулирани да даряват и заради приспадане на данъците, а не само заради каузата.

Какво ще е участието на "Четири лапи" в зоополицията?

В подборът на полицаите, които ще работят към зоополицията няма да се месим, разбира се. Убеден съм, че ще бъдат подбрани правилните кадри. Но това, с което имаме и морално задължение да участваме, е обучение на кадрите.

Идеята ни е подбраните кадри да се срещнат с техни колеги, които работят тази професия, от Холандия и от др. държави, където има работеща зоополиция с традиции. Както казах, според мен, за да заработи качествено тази зоополиция, ще са необходими от 6 месеца до 2 години, защото кадрите трябва да се обучат, но и да натрупат практически опит.

Радвам се, че узряхме най-сетне за идеята да защитаваме правата на животните и техния живот. Защото посегателството върху животни, е посегателство върху живи същества и вече е доказано, че между отнемането на кучешки живот, например, и човешки границата не е голяма и лесно се преминава.

В България няма публични данни за връзката между насилие над животни и хора. В другите държави има обаче. ФБР изкарва такива данни и те са публични, просто защото са научни трудове. И според доклади, аз съм ги гледал, 70 на сто от случаите на домашно насилие са били предварени от насилие върху домашния любимец.

Просто истината е, че човек, който има склонност към насилие, ще го упражни върху кучето, детето и съпругата си. Ако тези данни можем да ги приложим у нас, изводите ще са ужасяващи, защото според последната статистика у нас всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, което е много тревожно.

В тази връзка зоополицията ще пази не само животните, но и уязвимите хора в едно общество - жените и децата. Тази структура още в най-ранен етап ще идентифицира тежки криминални субекти.

Някои случаи, повярвате, са много притеснителни. Давам ви скорошен пример:

Ловец от Ловеч отишъл на лов, но не обстрелял нищо. Това много го ядосало и взел другар от ловната дружина и заявил, че отива да стреля по кучета. Отишъл на гробището, за да търси бездомни кучета, но там имало и деца и кучета.

Приятелят му го посъветвал да не стреля, че без да иска ще улучи някое дете, но той убеден в уменията си, стрелял и убил куче и то в присъствието на деца. За щастие този човек получи условна присъда и сериозна глоба, но идеята е той да бъде санкциониран, защото действията му са недопустими.

Години наред насилието у нас не е санкционирано и това доведе до това, че децата го приемат за нещо нормално. И преди малките момчета са стреляли с прашка по врабчета, но тогава знаеха, че това не е редно. Да не говорим сега, че на всяко дете баща му може да му купи въздушна пушка. Само част от тези оръжия подлежат на регистрация, но повечето не подлежат. Като дадеш такава пушка на дете е логично, по какво ще стреля - по бездомни кучета и котки.

В началото на година дори излезе статистика от Агенция за закрила на детето, чиито данни показват значително нарастване на случаите, в които деца са посегнали върху животни.

Пак ще цитирам статистика на ФБР, която е категорична, че всички серийни убийци са започнали с насилие над животни, без изключение.

Глобите и зоополицията до колко ще възпрат насилието на животни според Вас?

Глобите не мисля, че ще ги спрат, затворът ще ги спре. По принцип когато говорим за по-леки престъпления, които не са обществено опасни, тогава се прилага член, които гласи, че ако човекът е с чисто криминално минало получава условна присъда, за да не се препълват затворите. Обаче за много хора това е вратичка да се измъкнат. При случай на демонстративно насилие над животни, когато е с особена жестокост, според мен трябват ефективни присъди.

Давам пример с небезизвестният Райчо от Тополово, който влачи кучето си с автомобил. Спрели го хора, викнали полиция, тя дошла и му върнала пак кучето и той го доубил. Въпреки широкият обществен натиск той получи 1 година условна присъда и 1000 глоба от съда в Асеновград, а той трябва да влезе в затвора, защото в този случай това, което е направил той, е много скандално. Ако имаше зоополиция, щеше да разследва действията му и щеше да знае какво да прави с кучето, когато го намират, а не да му го върнат на него.

Мисля, че всички са на мнение, че е по-добре да спрем един човек след като е разфасовал куче, а не чак след като е разфасовал човек.

Често ви обвиняват, че сте краен заради подобни изказвания?

Да, имах подобни изказвания заради Светлин Минков. Това е човекът, който пусна снимка на куче с буквално висящи органи навън. Цялата му страница е пълна с ужасни снимки на насилие над животни, но не той е извършителят на тези престъпления, защото той е просто един страхливец. По цял ден рови из интернет и търси подобни извращения, а това означава, че той има някакви проблеми.

Отново давам пример, който е публично известен. Англичани си купуват къща във Ветрен и имат за съсед мъж с психически отклонения. Той гледа животни в двора си, въпреки че всички негови съседи разказват как кучетата му (има няколко) постоянно умират от глад и жажда, но никой не е подавал сигнал за това. Този мъж си взел и кон, който обаче държи в мазето, въпреки че има двор.

Това обаче веднага направило впечатление на англичаните, все пак идват от страна с 150-годишен закон за защита на животните и те започват да пишат жалби. Оказа се, че няма институция, която да възпре този човек. От Агенцията по храните не взимат отношения,. защото дори и да вземат коня, няма къде да бъде настанен, ние писахме жалби до прокуратурата. От там отговориха, че няма как да вземат коня, защото местният ветеринарен лекар е подписал документ, че животното се гледа добре и няма опасност за живота му.

В крайна сметка евродепутатът Емил Радев, който е основният двигател в политическите среди за създаването на зоополиция, отиде и откупи коня, за да може да се спаси. Само няколко месеца след това този същият човек, който гледаше коня в мазето, преби зверски майката на жената, с която живееше. Вече е арестуван и ще бъде съден, но трябваше да се стигне до там, за да се вземат мерки.

Мисля, че всички помнят и Петко Савов от Лясковец, който застреля командоса Емил Шарков. Той дълго време преди това е стрелял по бездомни животни.

Някои хора заявяват, че убиват животни, защото "мисията им" е да прочистят градовете от бездомните такива. Всъщност проблемът с бездомните животни е от години, какво е решението според Вас?

Всъщност те не са толкова много. Освен това случаите с агресия между човек и животни са в пъти по-малко, отколкото тези, в които човек малтретира животни.

Просто се драматизира с бездомните животни, наистина проблемът не е толкова голям. Не е хубаво на улицата да има бездомни кучета и котки, но не е хубаво и бездомни хора да има, но трябва да се види причината за това нещо.

По наши данни всяко второ бездомно животно не е родено на улицата, това означава, че някой ги изхвърля там. Но това да се разсъжда по линия дайте да се справим с последиците, а не с причините, води до това, че вече 25 години в София няма решение на този проблем.

Те даже не са 25 години, а 130 години, защото първите данни за бездомни кучета са още от след Освобождението. От тогава до 2006 г. се е прилагала една и съща методика - залавят се и се умъртвяват. Това освен, че няма никакъв ефект от гледна точка намаляването на броя на бездомните животни, няма и никакъв възпитателен ефект, защото гледаш на животното на нещо средно между ненужна вещ и паразит, който трябва да бъде унищожен.

В същото време никой не се замисля какъв е генезисът на този проблем, защо има бездомни животни по улиците. Защо няма бездомни животни в Германия, например? Бяхме в приюта за бездомни животни в Берлин миналата година, той с капацитет за 300 кучета и 700 котки, отделно има места за гризачи и птички. С този капацитет, те на година приемат между 7000 и 14 000 животни, но там има огромно текучество на осиновени животни. Тези животни отиват там, за да бъдат осиновени, а не за да изкарат до края на дните си там.

У нас го няма това разбиране! Трябва да се промени мисленето на хората, трябва да се стимулира осиновяването на животни от приюти и да се коментира, че отглеждането на едно животно трябва да е отговорно - т.е трябват ваксини, обезпаразитяване, кастриране и т.н.

Инвестиция в такива кампании няма, но са инвестирани много пари в построяването на огромни приюти, които не е ефективно, защото тези приюти ги издържаме ние с данъците си в крайна сметка.

Приюта сам по себе си не е решение за бездомните животни, решението е да се промени мисленето на хората. Естествено тези животни, които са на улицата се кастрират, но това е пълнене на дупки, за да няма бум.

Сега се задават избори и темата с бездомните животни ще бъде много актуална отново. Аз очаквам и сериозно засилване на кучешкия туризъм, защото покрай изборите винаги има.

Кметовете не взимат мерки, защото нямало пари. Така, както няма пари, си купуват служебни коли за по 100 000 лева. Кметът на община с население 6000 души си купува служебен автомобил за 100 000 лева, това е по 150-200 лв на жител на тази община, а когато трябват 10-20 хил. лева за кастрационна кампания, приют и т.н, пари няма!

При финансиране, бихте ли се ангажирали с кампания за осиновяване на животни?

При една правилна кампания, проблемът бездомни животни ще се реши за месеци. В София домакинствата са около 400 000, а бездомните кучета са 6000. Мисля, че има как тези животни да намерят дом между 400 хил. домакинства.

При финансиране, бихме направили такава кампания, но тя изисква личният пример на кмет, министър-председател, министри, политици, известни личности, които да излязат и да застанат зад тази позиция.

За такава кампания се изисква и административна система, която да улесни хората да осиновят животно. Казвам последното, защото скоро моя позната се оплака, че поискала да направи дарение от храна за приюта в Богоров, но се оказало много сложно.

За да дариш 3 чувала храна на Столична община, трябва да дадеш заявление, после трябва да се гласува т.н. Жената просто поискала да остави храна. Една такава тромава регистрация спира желанието на всеки да дари, а какво остава да осинови куче, да го регистрира, да му сложи чип и т.н.

Лесно е да кажеш на хората отидете и осиновете куче, но те ще отидат, ще видят 1500 кучета, няма кой да ги насочи кое куче е подходящо за тях. Често хората, когато вземат куче не знаят какво да очакват и нямат търпението да го изчакат да си изгради хигиенни навици и кучето пак се озовава на улицата. Трябва хората, които осиновят животно да могат да се обърнат към човека от приюта, който да им помогне с възпитанието на животното, а това липсва. Хубавото е, че става модерно да се осиновяват безпородни кучета и това е добър знак.

Какви другите скорошни приоритети на "Четири лапи"?

Мечтата ни беше да имаме зоополиция, защото просто има огромна необходимост от това. Ние като международна организация имаме страшно много кампании и за селскостопански животни и за опити върху животни. Хубава новина в тази връзка е, че се забрани тестването на нови продукти върху животни. Това е страхотен напредък, за да стане факт обаче са били необходими 40 години.

Друг приоритет са ни кампаниите за използването на кожа с естествен косъм в модната индустрия. Последната новина от преди няколко дни е, че Hugo Boss официално декларираха, че прекратяват използването на кожа с естествен косъм в техните модни линии.

Как биха могли да се включат хората в кампании на "Четити лапи" и по какъв друг начин биха могли да помогнат?

Важното е всеки един, които се интересува от защита на животните да следи какво се случва.

Може да се следи на нашия сайт, може в социалните мрежи. Благодарение на всички, които следят, хората, които обичат животните, разбраха, че не са сами и има още стотици, които мислят като тях.

Човек трябва да е активен, винаги може да подмогне някоя организация, може просто да подаде сигнал за извършено престъпление. Ако следят нашата страница, те могат да научат какви инициативи имаме и могат да са част от тях.

Другият начин да ни помогнат са дарения, защото ние като неправителствена организация разчитаме само на дарения и спонсорство.