И без опашки за "Асистент за независим живот", чакащите не са по-малко

Чакам отговор вече месеци, но няма да се откажа и ще ги съдя. Няма да се откажа, защото искам да мога да гледам сина си.

Това е решението на една майка, която вече четири години се грижи за сина си, пострадал при катастрофа. Радослав, който в момента е на 33 години, е напълно зависим от грижите на близките си. След дълго време в кома, операция и рехабилитация, която продължава и в момента, Радослав все пак може да движи едната си ръка, да пише на компютър, да яде сам. Но ... нито една крачка самостоятелно. Навън Радослав може да излезе само в инвалидната количка. Той не е, и за съжаление, според медицинските прогнози за такива случаи на тежки черепно-мозъчни травми – една ли и някога ще съумее да бъде самостоятелен.

Именно заради това към редакцията на iNews се обърна неговата майка – Янка Минкова. Тя от три години е реално всичко за Радослав – ежеминутно е до него, а когато е на работа – разчита на подкрепата и помощта на пастрока на сина си.

Тази година Янка и синът ѝ Радослав не се допуснати до програмата "Асистент за независим живот" на Столичната община.

В продължение на три години, след като Радослав е ранен през 2008 година, те са получавали допълнителна помощ именно от тази програма. През 2009 година са били включени от юни, а през 2010 година – от март. 2011 година е единствената пълна година, в която семейството на Янка Минкова се е възползвало от програмата "Асистент за независим живот". Тази година обаче се намират в листата на чакащите – списъкът е дълъг толкова, колкото е и този на допуснатите до програмата.

Именно заради забавянето и неуредиците при подаване на документите, в средата на 2011 година Столичната община промени условията за кандидатстване. С аргумент да се намалят опашките, нощните бдения на роднини на хората с увреждания, беше въведена и точкова система при кандидатстване. Още при приемането на наредбата и новите условия редица организации предупредиха, че по този начин много семейства и хора с увреждания ще останат ощетени и до тях няма да достигне така важната помощ. Тогава пък от общината обещаха, че пари ще има, въпреки всичко.

Дали обаче това е така при положение, че Янка Минкова и Радослав за тази година не са одобрени.
Или по-точно – след подаване на документите получават един двусмислен отговор. Решението е на комисията е с дата 19 декември 2011 година и в първата част на текста пише, че се "разрешава ползването на социална услуга "Асистент за независим живот". Той е събрал 45 точки. Втората част от текста обаче "не включва" Радослав в услугата.

Решението на комисията е обжалвано в законовия за това срок. До този момент обаче отговор няма.

Янка Минкова е решена да продължи да се бори за тези пари. Не за друго, а защото те са жизнено важни за оцеляването на нейния син, когото тя трябва да обгрижва с пенсия от 180 лева месечно. Възможностите са изключително малко – рехабилитация в общинския център в столичния квартал "Слатина" и два пъти годишно лечение в санаториум. Семейството е направило всичко по силите си – закупило е шведска стена, както и механично колело, което да раздвижва мускулите на краката на Радослав. Парите и тогава не са достигнали за колело, което да може да тренира и ръцете.

Програмата "Асистент за независим живот" има за цел да подпомогне точно хората с увреждания да могат да обслужват нуждите си и да се впишат въпреки всички трудности, с които се сблъскват в обществото. Или поне такава е декларираната цел на отпусканите средства от столичния общински бюджет. Списъкът с одобрените за тази година е 23 страници. А списъкът на чакащите – 17.

Какво обаче е новото при одобряването на кандидатите – оценката на тяхната нужда се прави според критерии, които определено предизвикват въпроси. От една страна при по-тежки физически увреждания и съответно по-висок процент нетрудоспособност се натрупват по-голямо количество точки, което дава и предимство за включване. Най-много точки обаче се получават, ако лицето с увреждане работи или посещава висше учебно заведение.

Приетите от Столичния общински съвет критерии за оценка на нуждата от асистент за независим живот определено провокират въпроса – ако лице с увреждане има работа и има нужда от асистент, за да отиде до работното си място, то какво остава за този, който не може да стане сам от леглото си сутрин? Въпросът обаче не е, че парите за социалната услуга трябва да се вземат от едни (тъй като те не заслужават) и да се дадат на други (които имат нужда от тях повече). Въпросът е доколко тази програма и критериите за оценка отчитат действително потребностите.

Случаят на Янка Минкова и Радослав се оказва обаче, че не е единствен. Разговаряхме и с Елена Павлова и с Пепа Харизанова – още две майки, които задават същите въпроси – въпросите на Янка. И Елена, и Пепа са неотлъчно до своите синове - някои напуснали дори и работа. Като степен на увреждане и документите от ТЕЛК, така и нужда от помощ за справяне с ежедневните нужди и трите случая са еднакви. Документите за кандидатстването по програмата "Асистент за независим живот" са еднакви.

В действителност Янка, Елена и Пепа са повече от асистенти, те са преди всичко майки. В разказа за ежедневието си всички посочват огорчението си, че дори и тези средства, с които са били подпомагани по програма "Асистент за независим живот" и които са били крайно недостатъчни спрямо реалните нужди, са им били отказани тази година.

И то без отговор и обяснение от общината. Отговор на някои въпроси, които зададохме преди повече от месец, очакваме и от редакцията на iNews.

Отделно на това Елена Павлова посочва и безкрайните часове и усилия пред гишета, канцеларии в попълване на документи, в чакане. Нейният син Илиян е четвърти курс в УНСС, когато претърпява инцидент и остава със сериозна травма и въпреки всички усилия и възможности на семейството, сега и те се справят изключително трудно.

"И моят син би искал да учи нещо и дори и да работи. Всичко бих направила и ако можех да го водя на лекции, бих го направила." Така продължава разказа за огорчението си в последните месеци Янка Минкова. Това е горчивина, която се трупа върху другата – по-страшната – мисълта, че синът ѝ никога повече няма да...

Преди три години тя е припомнила на Радослав как се пише, показала му е буквите на клавиатурата, за да може синът, докато е затворен като в клетка вкъщи, да има един прозорец към света – интернет.

Точно това дава шанс на Радослав да изживее нещо различно и което го е направило изключително щастлив. Радослав се запознава в интернет със социален работник. След известно време на комуникация този, непознат и чужд за семейството човек, кани Радослав на кино. Този мъж предложил и изпълнил ролята на "асистент за независим живот" и то без да е получил и стотинка по програмата – Радослав не е одобрен за тази година.

Програмата "Асистент за независим живот"действа съгласно Наредбата за предоставяне на социалната услуга, която е приета с Решение № 747 по Протокол № 116 от 26.07.2007 на Столичния общински съвет.

Финансови средства за услугата "Асистент за независим живот" се осигуряват от бюджета на Столична община с решение на Столичния общински съвет. Услугата се предоставя до изчерпване на предварително определените за това средства. И както е записано в документите – при наличие на свободен финансов ресурс в средата на годината, общината може да отпусне и допълнителни средства, които да отидат към листата на чакащите.

Програмата "Асистент за независим живот" дава възможност на хора с увреждания да избират и ползват асистент/и, които да са в тяхна помощ при задоволяване на ежедневните им потребности. Ползвателите могат да участват в избора на своите асистенти, както и да управляват работното им време и дейностите им.

Това са лица, които имат 90% и над 90% трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ, притежаващи валидно решение на ТЕЛК или НЕЛК и са до определената в чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и т.н.