Около 200 са децата бежанци у нас, които нямат родители и роднини. Държавата ги нарича непридружени. За тях обаче се оказва, че в българското законодателство няма текст, който да посочва коя институция може да назначи попечител или настойник, който да представлява тези момчета и момичета пред държавата, съобщава Нова телевизия.
"Съгласно нашето законодателство настойник или попечител на деца, които нямат родители се назначава по реда на Семейния кодекс от кмета на общината. Само, че той не съдържа тази хипотеза детето да е чужденец и да е без родители”, обяснява Милена Харизанова от УНИЦЕФ.
Така на практика се получава своеобразна патова ситуация. Децата не са представлявани от никой процесуално в каквито и да е производства, като например за придобиване на статут, мярка за закрила, образование, здравна грижа.
"На практика те са без представител в страната и всичко, което им се случва е…незаконно”, твърди Милена Харизанова от УНИЦЕФ.
Още повече че никой не може да каже и каква е точната възраст на тези деца. Част от тях дори се представят за непълнолетни, въпреки че са навършили 18 години, за да не бъдат върнати в родината им.
"Никой не се грижи за тях, не се интересуваза тях, социалните не ходят да питат ходят ли на училище, дали се справят с парите, които получават, какво ядат, дали са облечени”, обяснява Валентина Нилсен от Хелзинския комитет.
От агенцията за бежанците заявяват, че настойник или попечител на тези деца може да бъде служител от кметството.
"Кметът трябва да делегира права на служител от кметството, но те самите казват, че нямат ресурс, тоест ние трябва да им предлагаме. Ние, служителите не може да станем попечители. Ще има конфликт на интереси”, пояснява Поля Христова от Агенцията за бежанци.