Пари, хвърлени на... тротоара

"Наистина не мога да разбера какъв е смисълът всичко това да се прави. И да се харчат някакви пари, не някакви пари, а нашите, на всички данъкоплатци."

С тези думи наша читателка успя да ни прикове вниманието върху... един ремонт. Най-обикновен ремонт на тротоар.

Да се ремонтират улиците в градове и да се правят тротоари – това е една добра инициатива. И съответно добра новина. Особено ако ежедневно, отивайки на работа, нито има къде да спреш колата си, нито пък има как да минеш по тротоара, защото там вече са спрели с автомобилите си по-ранобудните колеги. Да се ремонтират тротоари, така че да не ставате целите в кал от разнебитените плочки, също е добра новина.

Така че когато прочетохме възмутеното писмо, в редакцията не леко се учудихме. И отидохме да видим на място какво всъщност се случва и защо нашата читателка е толкова възмутена.

Нова и модерна бизнес сграда в покрайнините на София. Адресът е в община "Подуяне", кръстовището на улиците "Дунавски лебед" и "Станислав Доспевски". И тъй като на малко хора това ще говори нещо, поясняваме, че официалният адрес на сградата, за която ще става дума е бул. "Ботевградско шосе" 229. Още няколко километра по шосето и ще сте извън София.

Около модерна и издържана бизнес сграда заварваме десетина работници, които изграждат тротоар в задната част на тази бизнес сграда. Освен работната сила, са струпани и материали. Самите работници отказват да говорят и леко се отдръпват при вида на фотоапарат.

До тук – нищо нередно, напротив – похвално. Но...

Оказва се, че само преди два дни наличен вече тротоар е бил разрушен. А това е трети поред ремонт. Вече два пъти около тази бизнес сграда се изгражда нещо и после се руши, но защо? Именно това недоумява нашата читателка, която е пряк свидетел на всяка една от тези дейности. Тя ни посочва и околното пространство – преобладаващо къщи, тротоарите на места са изронени, живущите в квартала ги използват за паркинг. Да, признаваме, паркирането не е толкова сложно, тъй като все пак кварталът е в покрайнините на града.

Затова и се обръщаме към собственика на сградата – Марин Доков, управител и на фирма Джесика, която заема една част от офисите в сградата. На горните етажи се разполагат други фирми и наематели – около 100 души служители ползват помещенията.

Марин Доков потвърждава, че настоящият ремонт е трети поред, но този път се извършва по планов ремонт и с общински средства. Предишните две строителства са били за сметка на инвеститора на сградата, т.е. за негова сметка.

В първия си вариант подходът към входа на сградата откъм ул. "Дунавски лебед" е направен с изграждането на самата сграда през 2007 година. Съответно техническите параметри са описани и приети с протокол, заверен от съответните органи. Господин Доков ни показва и документите – разрешителното за въвеждане в експлоатация е от 05.06.2007 г. на ДНСК и при действие на Наредба №6 от 26 ноември 2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии.

Въпреки това няколко години по-късно (лятото на тази година) от община Подуяне го уведомяват, че трябва да ремонтира тази част от околното пространство, за да се приведе в съответствие с нови разпоредби за достъпна среда. И Марин Доков прави ремонт, като преди това е проведена преписка между неговата фирма и архитектите в община Подуяне за материалите, които ще използва.

Съответно, т.нар. унипавета са одобрени, а те са скъп, но и качествен материал, който не позволява сериозно заледяване. В началото на октомври господин Доков дори е уведомен, че в едноседмичен срок трябва да започне ремонт с одобрените материали и за негова сметка. (Фактурата само за материалите е на стойност 1200 лв, отделно е заплатено и за труд)

Преписката, която се води през лятото на тази година включва уточняването на това дали проектът на сградата предвижда паркоместа и съответно достъпност на средата за хора с увреждания. Марин Доков обяснява, че действително при първото решение сградата не е била особено удобна, на след слагането на унипаветата клиентите има удобен достъп. А хора с увреждания ползват сградата най-малкото, защото в нея има и магазин, който предлага специализирани санитарни изделия именно за хора с увреждания.

Самият Марин Доков посочва, че няма представа как един от неговите клиенти вече ще влиза в офиса му – след новия, по поредност 3-ти ремонт. Той тече в момента. Преди няколко седмици от общината са изпратили писмо, с което уведомяват управителя на фирмата, че след започване на строителните дейности няма да носят отговорност за материалите.

Ремонтът се извършва като планов по Програмата за текущ ремонт на пътни настилки, възложен от Столична община. И действително – когато нашият екип беше там, върху един тротоар на едно кръстовище се трудеха десетина работници.

Проблемът, според Марин Доков, идва от междуличностна вражда. Съсед от квартала (Кирил Захариев) подава постоянно жалби в община "Подуяне", а и по други инстанции срещу фирма Джесика и собственика й, като преди години дори е оспорвал и законността на придобиването на имота. Дали това е някакъв рекет, господин Доков отрича, тъй като не му е ясно и до този момент кой и какво иска от него.

"Въпросът е защо местните власти реагират на такъв род активност и вършат, ако не нередни неща, то пилеят пари", коментира Доков и обяснява, че действително – тротоарът, както е бил изграден с унипаветата, е бил с наклон, но този наклон не може да бъде избегнат заради денивелацията на сградата: бул. "Ботевградско шосе" е с по-висока надморска височина от улиците в квартала и се получава разминаване в нивата.

Единият начин е подходът към сградата да се направи с наклон, (както и било), другият начин е да се направят стъпала – както се прави в момента. "Преценете сами кое е достъпно за хора с увреждания", коментира Доков.

Той също посочва околните улици и тротоари, където са паркирали колите си живущите в квартала. И защо прецениха, че моята сграда не е издържана и точно тук трябва да вложат пари?"

С този въпрос се обърнахме и към община "Подуяне". Отговорният за ремонтните дейности главен архитект Ватева ни обясни, че ремонтът се извършва, за да се защити общественият интерес, тъй като при изпълнението на тротоара до този момент, той не е могъл да се използва от пешеходци. По думите й планът за ремонта гарантира достъпност за хора с увреждания, като ще бъде изградена рампа. (Можете да видите резултата от снимките горе).

Архитект Ватева обаче по никакъв начин не успя да ни обясни защо точно в момента и точно на този ъгъл се извършва планов ремонт, без да се засегнат останалите части от улицата или кръстовището (където също не може да се върви). Това, по думите й, е предвидено поетапно да се прави през следващите години.

Защо и какво точно налага в този момент ремонт в тази част на квартала – отговор не получихме. По какви критерии също общината е решила да вложи средства именно тук, а не на съседната улица – отговор също няма. Дали има някаква методика, по която се определя спешността на различните ремонти?

Архитект Ватева обясни единствено, че е предвидено през 2013 година да се сложат колчета, които да пречат на паркирането по тротоарите в квартала. Дали това ще стане – ще видим.

В община "Подуяне" обаче не можаха да ни кажат какво ще е стойността на извършваните строителни дейности, тъй като разходите се определят от Столична община. Оттам все още не дават отговор на този въпрос.

Архитект Ватева обаче посочи, че средствата за ремонта ще бъдат изискани впоследствие от инвеститора и собственика на сградата. Той обаче остана изключително учуден, когато впоследствие го попитахме дали общината ще си търси парите от него.

А подлезът бул. "Ботевградско шосе", който се намира точно пред сградата, се нуждае от ремонт, защото е в окаяно състояние - падат мазилки, стърчат железа и кабели и няма осветление. На въпроса защо тези средства не са вложени там, арх. Ватева отговори: "За съжаление, ние българите сме често лош собственик..."

Дали? И кой ли е лошият собственик в случая?