Дойде ли Св. Димитър на коня си - от брадата му започва да пада сняг

Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър (Димитрий) Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун. Баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре.

Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на Свети Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика.

От тях потекло благовонно миро и затова църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, Свети Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св. Петка и Св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студът. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година - ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене в старопланинските райони - по първия гост, стъпил в дома – полазник, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, ако именникът е мъж, и с кокошка, ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

От Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето "се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Днес трябва да почерпят Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.