Ето кой в Европа наистина се страхува от българско нашествие

На 1 януари отпаднаха всички ограничения за българи и румънци на трудовите пазари на ЕС и те вече могат да пътуват и работят свободно във всичките 28 страни членки на съюза. Докато британци очакват многохилядна вълна от българи и румънци да залее Острова още на 1 януари, други големи държави в Европа не са толкова притеснени от отпадането на ограниченията за двете държави, показа проучване на BBC в Испания, Франция и Германия.

Британското правителство обясни, че за румънците е по-вероятно да се насочат към Испания вместо към Острова, защото там вече има установена голяма румънска общност и езиците са сходни.

В Испания в момента има 869 000 румънци, което е най-голямата имигрантска общност, или 16% от общия брой на чужденците. В Испания обаче никой не е притеснен от вдигането на ограниченията за работа за българи и румънци, твърди кореспондентът на BBC в Мадрид. Дори човек да чете испанската преса редовно, може и да не разбере, че падат ограниченията за трудовия пазар за работници от Изтока.

Испанците въобще не вярват, че в страната ще има наплив от имигранти от 1 януари поради една проста причина – 26% от хората в трудоспособна възраст в страната са безработни. И затова в Испания се наблюдава отрицателна миграция – повече хора напускат, отколкото пристигат. Това е драматично преобръщане на ситуацията от 2008 г., когато трудовите имигранти буквално се изсипваха в страната покрай строителния бум.

От 2009 г. Испания налагаше ограничения за трудовия си пазар за пристигащи румънци, но не и за българи. В момента има само 169 000 българи, регистрирани като постоянно пребиваващи в Испания. Исторически факт е, че Испания не е преживявала същото ниво на имигрантска вълна, както Великобритания, и за нея това е едно сравнително ново явление. Имигрантите не са гореща политическа тема, както е това на Острова.

Във Франция, както и във Великобритания, се засилва дебатът за свободата на движението на европейските граждани. Франция на теория също е изправена пред възможността за голям наплив от работници от двете страни след падането на ограниченията от 1 януари. Очакванията обаче са, че това въобще няма да е драматично. Преди година, като подготвителна мярка, Франция разшири списъка с професии, за които могат да кандидатстват българи и румънци. Това обаче не доведе до никакво сериозно увеличение на кандидатите за работа от двете страни, отбелязва кореспондентът на BBC в Париж.

Във Франция – погрешно или не, дебатът за имигрантите от България и Румъния отстъпва изцяло на много "по-отровния" дебат за ромите. Това е изключително "горещ" политически проблем преди общинските избори в страната през март.

Вътрешният министър Манюел Валс стана със сигурност най-популярният член на френското правителство единствено благодарение на това, че има навика да говори много твърдо за ромите. Той посочи наскоро, че броят на румънските граждани, арестувани в Париж, е скочил от 1300 през 2008 г. до 8245 през 2011 г. и малко по-малко – 7550 души, през 2012 г.

Всеки парижанин знае, че има банди от непълнолетни цигани, които действат из града като крадци и измамници. Живеят на катуни в покрайнините на френската столица и всеки ден идват в центъра. Всеки политик на някакъв отговорен пост обаче трябва да е изключително внимателен, когато дискутира този проблем. Крайнодесният "Национален фронт" е твърдо решен да експлоатира всяка възможна връзка между имигрантите и престъпността.

Коалиционното споразумение между двете управляващи партии – ХДС на Ангела Меркел и социалдемократите, отбелязва специално притесненията в Германия, че може да се очакват "неоправдани опити за използване на системата за социални помощи". Миналата година министърът на вътрешните работи също заяви, че е притеснена от "последствията от европейската икономическа миграция". Макар и подобен обаче, дебатът в Германия в нито един момент не е бил така изявен, нито пък изострен, както във Великобритания, твърди кореспондентът на BBC в Берлин.

Нито един германски политик, близък до правителството, не е поставил досега под въпрос свободното движение в ЕС на работници, както се опитва да направи това британският премиер Дейвид Камерън. Свободата на движение е една от трите основополагащи свободи в ЕС, припомня BBC. В Германия дебатът е по-скоро за прилагане на съществуващия закон, отколкото за писането на нов.

В страната всеки новодошъл сега трябва да чака 3 месеца, преди да има право да претендира за социални осигуровки. Всеки кандидат се оценява индивидуално и служителите преценяват дали целта му да дойде в Германия е била единствено да се възползва от социалните помощи.

Така например буквално всеки, дошъл от Испания, където има голяма безработица, е отхвърлян. Но ако чужденецът може да докаже, че е търсил усилено работа в Германия за известен период от време, може да кандидатства за помощи.

Германците като цяло имат притеснения за това, което те наричат "имиграция на бедността". Това обаче не ги кара да поставят под съмнение основното право на европейските граждани да се движат свободно между държавите членки на съюза, заключава BBC.