Представете си свят, в който прозорците на високите офис сгради и жилищни комплекси се превръщат в мощни генератори на електричество, предлагайки на обитателите много повече от светлина, свеж въздух и хубава гледка.
През последните четири години австралийски изследователи от Университета Flinders работят, за да направят тази мечта реалност. Сред участниците в проекта е и Марк Бисет, който в своята докторска дисертация е разработил революционна прозрачна соларна клетка, базирана на въглеродни нанотръби.
Изобретението на Бисет е обещаваща алтернатива на традиционните силициеви соларни клетки, тъй като въглеродните нанотръби са по-евтини за производство и в същото време по-ефективни от силициевите.
"Слънчевата енергия всъщност е най-скъпият вид възобновяема енергия. Общата ефективност на силициевите соларни клетки е около 10 процента. Така, дори когато те работят при оптимална ефективност, може да минат между 8 и 15 години, преди да произведат енергията, която е нужна за производството им", казва Бисет.
Младият учен твърди, че новите въглеродни нанонишки са прозрачни. Това означава, че те могат да се нанесат директно върху стъклата на прозорците под формата на спрей, без да намалят тяхната прозрачност. Освен това самият слой е достатъчно гъвкав, че да може да се постави върху най-различни видове материали, включително и върху текстил. Целият процес по нанасянето напомня на боядисването със спрей.
По отношение на ефективността новата технология ще бъде достатъчна за задоволяването на енергийните нужди на дадена сграда. "В новостроящи се сгради или в такива, в които прозорците трябва да се подменят, добавянето на прозрачни соларни клетки към стъклата би струвало сравнително малко, ако вземем предвид, че самата цена на стъклата, рамките и инсталирането им би била същата с тази на конвенционалните", коментира Бисет.
По отношение на самата технология изследователят обяснява, че на принципно ниво тя имитира фотосинтезата – процесът, при който растенията добиват енергия от слънцето.
"Соларната клетка е направена от два листа електрически проводимо стъкло, между които са поставени едностенни въглеродни нанотръби", казва Бисет. "Когато светлината освети клетката, във вътрешността ѝ се генерират електрони, които ще захранват електрически устройства."
За момента с новата технология са създадени само малки прототипи на соларни клетки в лабораторни условия. Според Бисет следващата стъпка ще бъде тестването на въглеродните клетки на "индустриално ниво".
Ако всичко върви по план, материалът може да се появи на пазара до 10 години, прогнозира изследователят.