НАСА в еуфория - първи снимки на Curiosity от Марс

НАСА постигна исторически успех в изследването на Марс. В неделя (5 август), 22.32 часа вечерта тихоокеанско време (7:32 ч. тази сутрин (6 август) българско време, бел.ред.) американската космическа агенцията съобщи, че е успяла да приземи успешно своята Марсианска научна лаборатория върху роувъра Curiosity на повърхността на Червената планета.

Съобщението "Приземяването потвърдено" бе прието с бурни аплодисменти от екипа, управляващ мисията, разположена в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL). Успехът бе потвърден от изпращането от първата снимка, която наземният контрол получи от Curiosity. Тя показва едно от прашните колела на роувъра, кацнал благополучно в марсианския кратер "Гейл".

На борда си апаратът на НАСА разполага с комплексна апаратура на обща цена 2,5 млрд. долара. Тя ще му позволи да изследва в детайли повърхността на Марс и да търси следи от живот.

Макар високата си цена и внимателната подготовка, успехът на мисията съвсем не бе сигурен. Това е първият по рода си опит, в който крехка научна лаборатория се приземява, с помощта на ракетен кран. Досегашните изследователските машини на Марс като марсоходите Spirit и Opportunity изминаваха последните метри от кацането, обвити във въздушни възглавници.

В случая на Curiosity първоначалната скорост на сондата от над 21 хиляди километра в час бе намалена, с помощта на топлинния щит на сондата и разтворилия се впоследствие свръхзвуков парашут. Финалното включване на ракетния кран позволило на роувъра да кацне меко на шестте си колела, със скорост от едва няколко километра в час. Поради тази причина процедурата на кацане, наречена шеговито от НАСА "седемте минути на ужас".

Учените не очакват Curiosity да открие извънземни или живи същества по време на почти двегодишния си жизнен цикъл. Те се надяват да разберат дали в почвата и скалите, които лабораторията ще анализира, се съдържат въглеродните съединения, които са градивните частици на живота от земен тип. Така изследователите ще разберат повече за климата на Марс и за способността му да поддържа живот в миналото.

Проектът има и за цел да изучи рисковете, с които първите астронавти биха се сблъскали при една евентуална мисия до Червената планета. По време на 8,5-месечния си път до Марс сондата събираше данни за нивата на радиация в космоса, които ще очакват първите хора, дръзнали да поемат в дълбокия космос.