Човечеството - една от първите космически цивилизации?

Възможно ли е около най-близките до Слънцето звезди да кръжат планети с живот? Възможно ли е да срещнем живи чуждоземни същества дори в "задния двор на слънчевата система" - на планети като Марс и на спътници като Титан и Европа? Какво е мястото на човека в космическия "театър"?

Тези и други въпроси от съвременната астрономия зададохме на Владимир Божилов, астроном от СУ. Той е докторант в катедра "Астрономия на Физическия", във Факултет на СУ. Научната му работа е свързана с изследването на квазарите. Научен редактор е на сп. BBC "Знание" и активен популяризатор на науката.

Г-н Божилов, какво точно откриха европейските астрономи в нова планета в Алфа Кентавър?

- Най-общо казано колегите откриха нова екзопланета*. Уникалното в случая е, че въпросната планета обаче се намира на много специфично място. Тя обикаля около Алфа Кентавър Б – една от звездите в тройна звездна система Алфа Кентавър**, което я прави най-близката екзопланета, откривана някога до нас – на около 4,3 светлинни години. За сравнения предишната най-близка планета е на над 20 светлинни години. Това е огромно откритие.

Другото важно в случая е, че въпросната планета може да е с размерите на Земята. Тя е открита по метода на доплеровото изместване - ефект, предизвикан от гравитационното взаимодействие между нея и Алфа Кентавър Б.

Самото откритие е проект на Европейската южна обсерватория. То е направено с телескопите в Чили, с чиято помощ учените изследват звездната система в продължение на две години, търсейки колебания в гравитационните им взаимодействия.

Може ли на тази екзопланета да съществува живот?

- Данните сочат, че планетата обикаля много близо до звездата, като прави един пълен оборот средно за 3,6 дни. Това означава, че тя се намира много близко до слънцето си – по-близко, дори, отколкото е Меркурий до нашето Слънце. Температурата върху повърхността ѝ е огромна – предполага се, че става въпрос за около 1200 градуса по Целзий. При тези условия няма как върху нея да съществува живот.

Изненада за нас в случая бе и фактът, че въпросната планета за момента притежава стабилна орбита. Подобно нещо при система от 3 звезди се смяташе за почти невъзможно.

За мен основното заключение от това откритие е, че във Вселената подобни планети от земен тип трябва да е изключително много – може би са хиляди, дори милиони само в нашата Галактика. Така че е въпрос на време е да открием планета, която е точно като Земята.

Какво е мнението ви за т.нар. странстващи планети? Има ли ги-  и ако да, срещат ли се често?

- По принцип думата планета, означава "странник, пътешественик" от древногръцки. При образуването на нови звезди и планети в космоса е нормално да останат определен брой протопланетни тела, които вследствие на специфични гравитационни условия могат евентуално да бъдат изхвърлени в междузвездното пространство. Подобна хипотеза е напълно възможна. Проблемът е, че ние много трудно можем да открием подобни тела. Друг е въпросът също, че ако подобни евентуални странстващи планети се приближат до обект с по-голяма маса (като звезда или планета), е много вероятно те да бъдат прихванати от гравитацията му.

Друг примерен случай на "космически странници" могат да бъдат т.нар. кафяви джуджета – това са обекти с планетна маса, които се образуват при свиване на газово прахов облак, но няма достатъчно налягане при колапса, за да се предизвика ядрен синтез, какъвто протича в ядрата на звездите.

Каква е вероятността в близкото ни обкръжение да има планета с цивилизация, подобна на земната?

- Мисля, че ако около нас съществуваше цивилизация от земен тип, най-вероятно вече щяхме да сме я забелязали. Ако подобна цивилизация съществуваше в радиус дори от около 100 светлинни години – историческото време, в което излъчваме и приемаме радиосигнали, то щяхме вече да сме се "видели".

Ако все пак има подобен разумен живот в близост, то той или не разполага с нужните технологии, или е толкова по-висш, че просто не се интересува от нас.

По мое мнение обаче за живот в близката на Земята околност, можем да говорим, ако става дума единствено за ниво бактерии. Смятам, че извънземни микроорганизми съществуват на много места в космоса, а защо не и на Марс в миналото му? Мисля, че живот в бактериална форма би трябвало да има на всички места, на които има условия за зараждането му.

Къде другаде в Слънчевата система предполагате, че може да съществуват подобни микроорганизми?

- Освен на Марс, другите обекти, на които се надяваме да открием следи от живот сега или в миналото, са спътникът на Сатурн - Титан и Европа – спътникът на Юпитер. Знаем, че нашата биохимия е основана на въглерода. Интересното в случая е, че на Титан има океани от течен метан. Това ни дава основа да смятаме, че там може да съществуват бактерии, които са подобни на земните, макар и с малко по-различна биохимия. Ако на спътника на Сатурн открием живот, то това ще означава, че Вселената е пълна с такъв поне на ниво бактерии.

Къде според Вас е мястото на човека във Вселената?

- Ние сме много млади – цялото съществуване на човешкият род досега е продължило едва частица от възраст на Вселената. Но макар че космосът е толкова стар, според едно изследване от миналата година, едва в последните 5 млрд. години съществуват звезди с подобен на Слънцето химичен състав, които биха създали и поддържали планети от земен тип. Т.е. от тази перспектива е възможно да сме, ако не единствените, то едни от първите цивилизации във Вселената. Подобна хипотеза е съвсем реална, тъй като условията развитието на сложен живот въобще не са толкова често срещани.

*Екзопланети – така се наричат планетите, които се намират извън Слънчевата Система. Към момента те наброяват над 840.

** Другите две звезди са съответно Алфа Кентавър А и Проксима Кентавър – най-близката звезда до нас

***Повече по темата планети – скитници прочетете тук.

 А какво е бъдещето и какви са проблемите на българската астрономия ще разберете скоро от Владимир Божилов.