Близки и колеги се сбогуваха с Наум Шопов

Близки, приятели, колеги и почитатели на големия български актьор Наум Шопов се поклониха пред тленните му останки във фоайето на Народния театър "Иван Вазов". Наум Шопов почина на 18 април след дълго боледуване, на 81-годишна възраст.

На поклонението пред бележития актьор звучаха джазмузика и негови думи, прочетени от директора на Народния театър Павел Васев.

"Имам какво да кажа и искам да го кажа. Усещам го особено сега, слизайки от сцената, напускайки вече театъра. Случи се така, че с излизането на премиерата на "Вишнева градина" Коко Азарян почина. Това беше последната му работа в театъра. Чувствам, че и за мен това ще е последната ми роля. Нямам енергия за други роли", казвал още Наум Шопов.

"В този момент дори не можем да осъзнаем точно какво губим", каза председателят на фондацията "Академия Аскеер" Милен Миланов, цитиран от БТА. "Наум Шопов беше и си остава вдъхновяваща легенда, която не можеш да достигнеш, но можеш да се стремиш към нея."

"Ще запомня Наум Шопов с всичките му гениални роли. Хората, които са били по-близки с него, ще го помнят и като човек - странен, сложен, излъчващ човешка топлота", каза пред репортери министърът на културата Вежди Рашидов. 

Над 60 са ролите му в киното, като най-незабравимите са тези в "Крадецът на праскови" (1964), "Цар и генерал" (1966), "Вилна зона" (1975), "Топло" (1978), "По следите на безследно изчезналите" (1979).

Театърът ще го запомни с превъплъщенията му в Дънкан в "Макбет", Лир в "Крал Лир", Хаджи Атанасия в "Чичовци", дон Армадо в "Напразни усилия на любовта", Робеспиер в "Делото Дантон".

Освен на "Аскеер" и "Икар" Наум Шопов е носител и на орден "Стара планина" - първа степен (2000) за забележителния му принос в българското филмово изкуство и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителни постижения в българския театър и кино (2010).