Българинът-порно индустрия и американската мечта

Първо, искам да отбележа, че заглавието е подвеждащо. Стефан Апостолов, по-популярен под доста по-бляскавото Stephen C. Apostoloff и още по-артистичното Stephen A. C. всъщност не снима порно – и никога не дръзва да го прави. В противен случай нямаше да умре в забвение в един забравен от Бога град в Аризона. Навярно тогава името му щеше да се споменава с благоговение дори и тук – в родината му, от която той така стремително бяга и която носи в сърцето си до самия си край...

Но, нека не изпреварваме събитията.

Стефан Апостолов се ражда в Бургас на 28 февруари 1928 година в семейството на заможен фабрикант. Железният юмрук на комунизма сграбчва България в безпощадната си хватка когато Стефан е 17-годишен, като малко след това той набързо е нарочен за политически враг и арестуван. От затвора излиза след 18 месеца, през 1948 година, и не чака миг повече, преди да се промъкне в един финландски кораб, който го отвежда в Истанбул, където се подвизава като артист по различни турски локали със съмнителна репутация, а оттам и в Париж. Във френската столица Стефан се записва да учи в Сорбоната, но заветната му цел е Новия Свят. Шанса си получава отново от морето – веднъж разбира, че един канадски кораб набира готвачи и не се свени да предложи услугите си, макар че едва може да различи синьо сирене от синя слива.

Апостолов стъпва на Новия континент през 1952 година, като малко след това се жени за първата си съпруга – Джоан. Скоро след сватбата си двамата заминават за Холивуд, защото както самият Апостолов (който вече е Апостолоф), твърди "климатът там е изключително благоприятен".

Отначало Стивън нехае особено за Седмото изкуство и златните възможности, които то предлага по онова време. Докато не се озовава на една маса с един продуцент, на когото разказва за патилата си. Продуцентът се очарова от вълнуващата съдба на нашия герой и му предлага да я филмира. Така се ражда "Journey to freedom” (1957) – второразрядна пропагандна анти-комунистическа мелодрама, която печели известна популярност заради темата, която експлоатира – доста използвана в онзи период.

Някъде по онова време се ражда и мечтата на Апостолоф да стане продуцент и режисьор. Разбира се, той не разполага с капиталите, необходими да се пробва в дълбокото и измисля едно доста добро алтернативно решение – жанра Sexploitation cinema, който се квалифицира като палави филми за възрастни. Разбира се, това не е порно – просто "малко повечко цици", както го описват и колегите му. Двете му огромни предимства? Атрактивната тематика, която касае всички и способността му да произвежда филми, струващи жълти стотинки – прощавайте центове. Та, какво толкова е необходимо за производството на един Sexploitation? Един диван и чифт красиви гърди – ни повече, ни по-малко.

И така Стивън Апостолоф се превръща в режисьора и продуцент Stephen A. C. като през това време успява да се разведе и ожени още два пъти и да произведе пет деца – същите които разказаха историята му във филма "Татко снима мръсни филми", показан в рамките на тазгодишния София Филм Фест.

Та, Апостолов започва началото на една изключително плодотворна кариера, повратен момент за която се оказва една среща, в едно нюйоркско кафене с един... травестит. Но, не какъв да е травестит, а Ед Ууд. Чували сте за него най-малкото покрай филма на Тим Бъртън и в главната роля с Джони Деп от 1994 година. Ед Ууд е известен като най-лошия режисьор в историята на Холивуд, който всъщност става световноизвестен именно с това си качество, но чак след смъртта си. По онова време Ууд е обещаващо ново име, което избира именно Стивън и му предлага да снима филми по негови сценарии.

Така се ражда "Orgy of the dead” - една неописуема смесица между второразряден хорър и бурлеска спектакъл, чието действие се развива на гробището. За да си го представите най-образно, може би ще трябва да се опитате да вземете "Triller” на Майкъл Джексън и към него да добавите цяла трупа голи мадами, които танцуват ритуални танци. Като сред мадамите основно място заемат звездата на бурлеска спектакъла по онова време Пат Бърингтън и еротичната бунтарка Надежда Добрев – още една българска следа в холивудската история.

"Orgy of the dead” полага началото на едно изключително успешно партньорство между Апостолоф и Ууд, което трае до самата смърт на втория през 1978 година. Някои от продукциите, които двамата изковават са Lady Godiva Rides (1969), Motel Confidential (1969), The Divorcee (1969),1970's, Drop Out Wife (1972), The Class Reunion (1972), The Snow Bunnies (1972), The Cocktail Hostesses (1973) и други.

Това е и златният период в кариерата на Стивън, през който той печели широка известност и доволно количество пари, с които си купува луксозна къща в същите тези предградия, които толкова обича да осмива във филмите си.

Нещата обаче започват да излизат от релси с появата на "Deep thorat” (1976) - първия хардкор порно филм в света, който предлага на публиката всичко и в прав текст. Индустрията се променя до неузнаваемост с навлизането и на VHS-касетите за домашно ползване. Апостолоф така и не се решава да се впусне в хардкор жанра, което обича неговите невинни sexploitation филми на неминуем крах.

Ед Ууд умира, като след смъртта си се превръща в звезда от световна величина, а опитите на Апостолоф да се пробва в мейнстрийм жанра са сриват. Парите свършват и той е принуден да се премести в градчето Меса, Аризона, и което мрази до смъртта си през 2005 година.

Това на кратко е историята на един от най-популярните българи в Холивуд, за когото не бяхме чували никога, преди филма "Татко снима мръсни филми" (режисьор Йордан Тодоров). Той е безапелационен пример затова, че човек наистина е голям колкото големи са мечтите му и че единственото, което му трябва, за да ги постигне е вяра в самия себе си. Надявам се, че ще го запомните, както го запомних и аз.