Маскирахте ли се за Хелоуин?

Маскирането днес се е превърнало по-скоро в бизнес, отолкото в част от някакъв ритуал. Индустрията, която се занимава с маските, костюмите, гримовете и местата за забавление, е придобила главозамайващи размери.

Ако в наши дни маскирането се свързва по-скоро с Хелоуин и цялата индустрия около празника, то в миналото идеята на маскирането е била много по-различна. Хората през античността, пък и в по-късните години, са се маскирали заради различни обреди и обичаи, които са различни за всеки регион по света, но всички си приличат по това, че целят да предпазят отделни хора или общности от злите сили.

Може да се каже, че маскирането е част от световната култура и се среща в различни сфери на живота. Древни общества са маскирали лица, за да контактуват с божественото, поставяли са маска на водача – цар или фараон, когато се е отправял на път за отвъдното.

Също от древността идва познанието за лечебната сила на маските, изработвани от растения или глина, налагани върху лицето на болния. Това се е практикувало от индиански култури от региона на съвременно Мексико и Централна Америка.

Силата на маската е използвана и за посредничество в контакта с отвъдното - нещо използвано в разиграването на ритуали за сътворението на света, при подготовка на военни действия и т.н.

В българския фолклор игрите с маски са нещо, което ни отличава на Балканите. Тази традиция произтича от древните елински игри, като тези по време на Дионисиевите празници, както и от маскарадните игри на славяните и траките.

Любопитен факт е, че маскарадните игри, като тези от коледарските и лазарските обичаи са се проктикували в страната ни до 50-те години на XX (до идването на комунистите на власт). В страната ни е имало дори и градски карнавали, в които са се правели маски, повлияни от модните тогава журнали.

Различават се дори два типа карнавални игри - градски и селски. При повечето случаи в тях основната цел е отново предпазването от лоши сили.

Това е и причината на Хелоуин маските да са страшни, с тях трябва да бъдат изплашени всички зли сили.

В наши дни все повече се залага на готовите маски, докато в миналото, включително и в българския фолклор е било престижно сами да си изработят участниците маската.

Създаването на една маска или костюм може да отнеме от няколко секунди до няколко месеца. Изборът на материали е основополагащ, както и човекът, който ще създаде шедьовъра.

По света има много примери за разкошни костюми и маски, използвани за различни карнавали. Например карнавалът в Рио, който събира милиони почитатели от цял свят.

Подготовката за самия карнавал започва почти веднага след края на последния и най-трудоемката и скъпа част от нея е именно създаването на костюма.

Друг показателен пример е карнавалът във Венеция. Участниците демонстрират маски и костюми, които са способни да спрат дъха на почитателите на маските. Историята на маскирането там идва от римските Сатурналии.

В миналото по време на Сатурналиите (ежегодните празници в чест на божеството на реколтата и земеделието Сатурн) на робите се е позволявало да седнат на масата заедно с господарите. За да не бъде помрачена веселбата от съсловни предразсъдъци, всички криели лицата си под маски.

Говорейки за маските от миналото обаче не бива да се създава впечатлението, че те принадлежат на отминалите епохи и днес са само лесна форма за забавление. Шоу бизнесът е добър пример за това, че маските с всички символи, с които те са натоварени, са напълно адекватен атрибут на XX и на XXI век.

Макиажът в киното и телевизията не се различава от маските в минлото и служи по същия начин като тях. В стремежа да се грабне вниманието на публиката се сътворяват шедьоври.

Същото важи и за сценичното облекло на музикантите. Прекрасен пример за това са Лейди Гага (помните костюмчето й от сурово месо, нали), както и музикантите от Kiss и тези от Slipknot, които прикриват лицата си именно с маски.

Един добър гримьор е способен да промени човек до неознаваемост. Ето защо и в онлайн пространството се появяват и безброй съвети как бързо и лесно да се маскираме, само като използваме сенки и червило.

Независимо от повода за маскиране - в миналото и в наше време, маскирането винаги ще очарова със своята тайнственост, мистичност и малко страх и една от причините за това е много важна способност на маскирането - да прикрие собственият ни "Аз”. Маскирането е преобразяване. Възможнст да станем "друг”, както във Венеция, или да бъдем нещо, което знаем, че не сме, но можем за кратко да си позволим да бъдем.