Цяла година 51,1% от българите не са прочели нито една книга. Резултатите са за периода 2007 - 2011г., като се оказва, че през 2009 г. в рамките на 12 месеца към книга не са посягали 47,9% от българите.
Това сочат резултатите от изследването "София - град на творческата икономика”, организирано в рамките на проект "Стимулиране на културните и творческите индустрии в България”, съвместна инициатива на Гьоте-институт и Обсерватория по икономика на културата.
Негативната тенденция се запазва и в столицата, където процентите са значително по-малки.
През 2007 г. заявление, че не са чели нито една книга през последните 12 месеца, са направили 24,6% от софиянци, а през 2011 г. - 27,7%.
Макар че повече столичани четат книги, се запазва негативната тенденция за масово избягване на книгите у нас.
За сметка на това на национално ниво има спад от 81,9% до 73,4% между 2007 и 2011 г. в броя на непосещавалите кина през последните 12 месеца. Според директора на Обсерватория по икономика на културата Диана Андреева това е добър резултат, като се има предвид, че кината в България са едва 28 на брой, а голяма част от тях са концентрирани в София.
В столицата също е нараснал броят на хората, които посещават кино, което се дължи и на множеството български филмови продукции, които се появиха през последните години.
Противно на тези добри новини сценичните изкуства отбелязват спад в интереса от страна на публиката. Между 2007 и 2011 г. от 60,1% до 67,7% се е увеличил броят на хората, които не посещават представления на живо.
В София цифрите са почти константни, че няма промяна в броя на посещаващите сценични представления в София.
За същия период Обсерваторията по икономика на културата отчита и увеличение с 1% на броя на българите, които не посещават културни забележителности. Така техният брой достига 71,3% през 2011 г.
Според Диана Андреева спадът в посещенията на културни забележителности се дължи на драстичното увеличение на цените на бензина, на растящите разходи за храна и други.
За кино, театри и концерти през 2010 г. едно българско семейство е харчило средно по 4 лева годишно. Столичани пък отделят значително повече - средно около 12 лева, което е с един лев повече в сравнение 2009 г.
За вестници и списания едно домакинство е похарчило средно 21 лева за 2010 г., т.е. разходът му за тези продукти е скочил с 2 лева в сравнение с 2009 г. Софиянци пък отделят значително по-сериозна сума - 37 лева за година.
За радио и такси за телевизия столичани са похарчили средно 108 лева за домакинство за 2010 г., а в национален мащаб едно българско семейство е похарчило около 90 лева за същия период.
Картината не е толкова обнадеждаваща, когато говорим за книги.
Най-малко средства за културни продукти отиват именно за книги. През 2010 г. сумата, която едно българско семейство е отделяло за това от джоба си, е 12 лева.
В София средната сума, която домакинствата са давали в книжарниците е 18 лева. Тенденцията показва, че за периода 2008-2010 г. отделяме средно с по 2 лева по-малко за книги.