Сега трябва по възрожденски да събираме пари, за да съхраняваме книги

В рамките на Националната библиотечна седмица Столична библиотека отвори врата за всички, които пожелаха да се запознаят със сбирката на стари и архивни издания, както и с процеса на дигитализация на архивното наследство.

Процесите както на съхраняване на старите издания, така и дигитализацията на архивите са неразривни, тъй като времето оставя своите следи. И не само времето, но и всяка една ръка, която е разгръщала страниците на книгите. Затова и електронното съхраняване дава нов живот на всеки един текст. Нов живот и съответно ново бъдеще за книгите.

Най-голямата гордост на Столичната библиотека е сбирката-дарение на личната библиотеката на Константин Стоилов. Това е единствената по рода си цялостно запазена библиотека на български държавник, а в стаята, специално отделена в сградата на площад "Славейков" са запазени не само томовете, но и духа на времето – масата, покривката и скромната украса.

"Нашата колекция е по-скромна, в сравнението естествено с Националната библиотека", разказа Марина Попова, която се грижи точно за старите издания. Те са 12 500 общо.

Но сред интересните са първите броеве на "Любословие" - първото българско списание, както и историята на Мавро Орбини, която е издадена като фототип, като библиофилска ценност и пазарната му цена е над 300 лв.

Особено интересни за библиотеката обаче са издания на книги с ограничен тираж, подписани лично от автора, например подпис и посвещение от Яворов, каквито ни показа Марина Попова.

По думите й към архива на библиотеката в последните години се възвръща интереса към библиотеките, а с това и към архива и оригиналите. Освен научни работници идват и много ученици и студенти, които искат да се докоснат и да видят с очите си старите издания или лично почерците на автори като Вазов и Яворов. Вниманието към старите издания всъщност се подпомага от най-модерното – дигиталните издания са много по-достъпни и чрез интернет, от сайта на библиотеката обикновени хора могат да се запознаят със старите книги.

"Книгата е едно нежно същество, към което трябва да се отнасяме с голямо внимание", каза още Марина Попова и изрази съжалението си, че на практика Столична библиотека не разполага с отделен бюджет за откупуване и съхраняване на старите издания.

Има и родолюбиви българи, които имат отношение и даряват старите си библиотеки. Но най-често ни викат при смяна на собствениците на апартаменти. Викат ни да разчистваме мазета и тавани. Лошото е, че ни викат след като преди нас са минали антикварите и са взели най-ценното, разказва ни Марина Попова.

Въпреки това тя и нейните колежки не отказват и ходят непрекъснато да търсят, защото не се знае от кое мазе или таван може да изскочи нещо ценно.

"Трябва да го караме по възрожденски – тогава са събирали пари, за да издават книги. А ние сега трябва по възрожденски да събираме пари, за да съхраняваме книги."