След успешната си пиеса "Бетовен 21” драматургът и белетрист Константин Илиев поставя ново предизвикателство пред родната публика – българска пиеса със загадъчното име "Златни мостове и Секвоя”.
Тя събира три на пръв поглед нямащи нищо общо пиеси, три затворени пространства, за да провокира зрителското въображение и да му зададе редица въпроси, които все още не са получили своите отговори.
Успехът на "Златни мостове и Секвоя” се дължи и на намесата на драматурга Бина Харалампиева, която превръща трите сюжета в плавно действие, обединено от времето, като символ на вътрешната промяна.
Първата история среща мъж (Атанас Атанасов) и жена (Бойка Велкова), разделили се трагично преди 30 години. По никакъв начин не може да усетите, че именно този кратък разказ е първата среща на Бина Харалампиева с Бойка Велкова, защото втората успява перфектно да подскаже, че невидимите белези, които сами си оставяме и които времето запечатва върху нас, ни променят по начин, който е почти невидим за нашите очи.
Втората миниатюра отвежда в опасния свят на политиката и обещанията, а сладкият смях бързо успява да се превърне в горчилка. Героите не разкриват веднага лицата си, а поглъщат зрителя в своята многопластовост, за да го потопят в света на измамите, парите, предаността и търсенето на справедливост.
За финал е оставен монологът на театралното огледало, в ролята на което влиза Светлана Янчева. Отразявайки съдбите на актьорите, огледалото поставя темата за съдбата на театъра и какви са шансовете той да умре, погребан под бонбоните, които публиката развива шумно по време на представление.
Темата за комерсиализацията на театъра , за гротеската на нашия живот, се преплита с онази странна обърканост от предишните две истории, за да напомни на зрителя да потърси себе си в цялата тази ценностна бъркотия.
"Златни мостове и Секвоя” звучи странно, но всъщност е тройна провокация за съзирането на психическите трусове, които неизменно оставят пукнатини по самите нас.
Пиесата можете да гледате на сцената на Малък градски театър "Зад канала”.