Всички парченца ли са на място в „Пъзел“?

"Пъзел" е романтична драма, която разказва за младежа Ник, влюбил се в неподходящата жена Ирен. Той е още студент, тя има дете. Той скоро ще приключи образованието си в България и ще замине за чужбина, за да продължи да се самоусъвършенства. Тя е със средно образование, работила е като продавачка и сервитьорка и е от Ловеч. С други думи – двамата са напълно несъвместими. Или поне така мисли семейството на Ник.

С Ирен обаче са като съседни парченца от пъзел. Неизбежната им раздяла, породена от куп обстоятелства, е тежка, болезнена и оставя дълбоки следи. А душите им непрекъснато се теглят една към друга. Именно по драматичните следи на двамата главни персонажи тръгва дебютантът Иво Стайков. Той е син на големия български режисьор Людмил Стайков и първият му филм е повече от логична стъпка. Само че така благодатният сюжет не се е трансфомирал в силен филм.

Неприятно е чувството да отидеш да гледаш българска премиера, но да осъзнаеш, че заглавието просто не се е получило. Защото през последните години ставаме свидетели на очевиден подем в българското кино. Появяват се все повече и повече родни филми, финансирани чрез субсидии или по друг начин, и това е повече от добре. Качеството се ражда в количеството.

Като част от този всеобщ български киноподем, "Пъзел" бе очакван с по-особен интерес. Но въпреки амбицията на авторите му, въпреки опита на актьорите, въпреки парите (колкото и да са те) - нещо някъде фатално се е счупило. Едва ли единствената спънка е неопитността на Иво Стайков. Все пак всички режисьори са били неопитни преди да направят първия си филм, нали така?

В "Пъзел" актьорите сякаш се спъват в репликите, които трябва да изговорят. А те определено имат какво да кажат. Изобщо цялата актьорска игра дава усещане за трудности на сценарно и режисьорско ниво. За всеобща изненада Асен Блатечки, който е в първата си главна филмова роля (досега все играеше второстепенни или епизодични персонажи) е безпомощен.

Виждаме персонажа му в интервал от няколко години и вместо това да е чудесна възможност за демонстрация на безспорните актьорски умения, които притежава Блатечки, целият процес се превръща в труден за зрителите непрестанен преход.

Главната актриса - манекенката Станимира Колева, също е неубедителна в ролята на Ирен. Тя наистина е много красива и привлекателна жена, но това не я прави актриса. Наблюдава се тенденция все по-често манекенки да получават главни роли във филми. Факт, за който все още няма адекватно обяснение.

Проблемите на "Пъзел" обаче не са само на актьорско ниво. Има някаква обща тромавост - в режисурата, в монтажа, в цялостната постановка на филма. Тромавост, която може да се дължи както на това, че заглавието е дебют, така и може би на пренавитостта на екипа. Или на липса на правилно самооценка.

Можем ли да считаме "Пъзел" просто за един неуспешен дебют (каквито впрочем има много, по целия свят)? Според мен можем. А дали режисьорът ще анализира грешките си, за да не ги повтаря във втория си филм, който най-вероятно ще направи, предстои да видим. За финал - "Пъзел" не е най-слабото българско заглавие, което някога ще гледате. И все пак в създаването му има пропуски, които вероятно всеки зрител ще усети сам.

В ролите ще видите още: Мария Статулова, Роберт Янакиев, Александра Сърчаджиева, Джоко Росич, Петя Силянова, Павел Поппандов, Свежен Младенов и др.

Премиерата на филма е на 5 октомври.