И "Клетниците" се превърнаха в звезди...

Какво би станало, ако на едно място съберем най-високо класираните в момента актьори, един актуален, оскаров режисьор и едно от най-значимите литературни произведения на романтизма? Без съмнение ще получим хита на сезона.

Последната екранизация на "Клетниците" се превърна в най-гледания през изминалите дни мюзикъл в света. Най-новата лента по класиката на Виктор Юго стана обект на интерес за над 60 милиона души.

Филмът определено е едно нестандартно и свежо решение на фона на всички вампири, хобити и супер герои, с които ни залива Холивуд в последно време и изобщо не е чудно, че бе номниран за цели 8 статуетки "Оскар" и вече грабна и 3 отличия "Златен Глобус” (най-добра мъжка главна роля, най-добра поддържаща женска и най-добър мюзикъл).

Без да навлизам в подробности в историята на "Клетниците", защото, сигурна съм, всеки трябва да я знае поне бегло, ще спомена само, че Юго има удивителната способност да изобрази страданията на бедните французи, точно както Дикенс е способен да го стори с англичаните, по такъв начин, че и двамата изваждат тази прослойка от табутата и я превръщат в емблема на героизма.

С изключение на няколко фактора, може да се каже, че продукцията на Том Хупър, който вече доказа професионализма си с "Речта на Краля", се придържа стриктно към историята на романиста. Това гарантира сигурна наслада на заклетите фенове на "Клетниците". На "Клетниците" и на клетниците в "Клетниците".

И тук, както в самата книга, човешкият фактор е фундамента на историята, а качества като храбростта, себеотрицанието и героизма са издигнати на пиедестал. Разбира се, по един доста по-лесно смилаем... "холивудски" начин.

Ако трябва да бъдем честни, Човекът на филма определено е Хю Джакман. Австралийският актьор, който е натоварен с нелеката задача да пресъздаде иконичния французин Жан Валжан, всъщност е този, които изнася действието почти изцяло на своите плещи, точно както го прави със свръхтежката дървена трупа, на която бе завързано френското знаме в началото на действието.

Моите уважения към Ан Хатауей, която иначе играе доста искрено, но човек през цялото време остава с впечатление, че името ѝ в продукцията се полза по-скоро като чист маркетингов трик (в момента рейтингът на Ан е скочил до небето), отколкото заради неповторимите качества по пресъздаването на клетата проститутка Фанин. И изобщо, не очаквайте количеството "Хатауей", което ви обещават всички промо материали, защото няма да го получите (с изключение на няколко доста сполучливи близки кадри на изтерзаното ѝ лице).

И като заговорихме за кадри, маниерът на снимане на продукцията има огромно значение за цялостното настроение и вид. Ако зависи от мен, аз бих наградила "Клетниците" именно с отличие за режисьорско майсторство – всеки, който отиде да гледа филма, ще разбере какво имам предвид, като без да издавам ключови моменти, ще кажа само, че грандиозността на картината грабва зрителя още от първите кадри и не го пуска до самия край – 3 часа по-късно.

Но, да оставим Хупър и неговата камера и да се върнем на един от ключовите елементи – звездния актьорски състав. С не по-малка яркост в "Клетниците", освен тези на Хю Джакман и Ан Хатауией, светят имената на Ръсел Кроу, Хелена Бонам Картър, Саша Барон Коен и Аманда Зейфрид.

Макар и второстепенни всички те определено са се постарали. Изпълнението на Кроу прави впечатление, освен с истинността си, и с добрите певчески способности на актьора (всъщност певците в "Клетниците" реално са Джакман и Кроу). Хелена Бонам Картър е все така огромна и без забележки, а Коен в случая е най-подходящият за нея крадлив съпруг – шанаджия.

Колкото до младата Аманда Зейфилд... просто не бих могла да се отърся от асоциацията с култовия филм с нейно и участието на Меган Фокс "Тялото на Дженифър", което обра рекордно количество Златни малинки и общо взето "счупи тъпомера".

Както вече на всички им е известно, "Клетниците" е мюзикъл. Това не е случайно. Изглежда продуцентите са решили да следват един успешен и доказал се модел. Всъщност песните в продукцията са точна възстановка на онова, което се е случило преди няколко години на Бродуей – именно мегамюзикъла "Les Miserables”, който един критик и очевидец наскоро описа като "все едно че наблюдаваш футболен мач, само че играчите са облечени във френски костюми от XIX в.", т.е. – голяма работа.

Е, както споменах по-горе, филмовият екип може да се похвали с доста по-скромни певчески способности, но пък сълзите и близките кадри върху лицата компенсират. Пък и в крайна сметка, "Клетниците" е преди всичко за гледане.

И така, в заключение може да се каже, че екранизацията на Том Хупър няма да успее да ви разплаче, но пък не ще ви отегчи. Може би малко накрая, когато патетиката взима превес, а по-нетърпеливите (и несъобразителни) зрители вече си говорят на висок глас, а телефоните им започват да звънят с "Риана". Генерално обаче "Клетниците" би могъл да предложи всичко, което се изисква от него – красиви костюми, майсторски грим, страхотна визия, синтезиран урок по история на Френската революция и удовлетворението, че сте гледали "филма на сезона".

Е, може би не чак за "Оскар", но поне за един добър следобед "Клетниците" е идеален.

Премиерата у нас е 1 февруари.