Казиното, до което не успя да стигне "Скайфол"

"Казино Роял" беше и все още е едно от най-свежите, кадърни и запомнящи се съживявания на позанемарен филмов гигант, какъвто през 2006 г. беше популярната поредица за Джеймс Бонд. "Казино Роял" превърна Бонд в релевантен за модерната аудитория персонаж по начина, по който Кристофър Нолан го направи с Батман в "Черният Рицар" (нека за момент просто забравим за съществуването на противоречивия "Възраждане").

"Казино Роял" беше красив, адски динамичен, непредвидим и най-важното – филм с душа, който остави сцени, които ще се помнят с години (покер играта в казиното; рязаният стол и т.н.).

В този ред на мисли "007 координати: Скайфол" е единствено красив филм, поставил си за цел да опита да съчетае модерната осанка на Бонд, изградена от отличния за трети пореден път в ролята на британското агентурно светило Даниел Крейг и старите ленти, залагащи основно на безспирна патаклама, крайно изчанчени джаджи и действително страстни жени.

Цел, която до голяма степен е изпълнена от маестро Сам Мендес ("Американски прелести"). От друга стана именно опитът за подобна колаборация на ново и старо ограничава размаха на финалния продукт. Ограничава свободата на действие и възможностите за прокарването на нови елементи на сценарно и визуално ниво.

"007 координати: Скайфол" обаче, в общи линии беше филм, който заради финансовата немощ на MGM, беше поел към тресавището на забвението още преди да се е родил. Именно заради това, а също и факта, че новите приключения на Бонд бележат 50-годишнината от старта на именитата поредица, е редно да бъда малко по-благосклонен. Не на последно място, предвид натиска, напрежението и ограниченията, при които е работил големият Сам, то той е извършил малък подвиг. Трябва да бъде отбелязано също, че това на практика е първият чист екшън, заснет от Мендес.

Главните действащи лица Даниел Крейг, Джуди Денч, Хавиер Бардем, а покрай тях и Ралф Файнс, играят, та се късат. Независимо че този път от сценарния отдел (отговорен и за преждеспоменатия "Казино Роял") са го играли твърде на сигурно. Бардем конкретно влиза толкова значимо в ролята на лошия Раул Силва, че в не един и два момента засенчва успешно иначе ослепителната осанката и излъчване на Крейг. Ще си позволя отново препратка към "Черният рицар" на Нолан, правейки паралел с Жокера (Хийт Леджър) и Батман (Крисчън Бейл) и начина, по който злодеят изпъкваше осезаемо повече от героичния прилеп.

"Скайфол" е заснет в IMAX формат и през по-голямата част от времето гледките на екрана представляват изкристализирала визуална поезия. Очаквано, предвид използвания формат, ще станете свидетели на няколко пейзажни сцени, които ще ви оставят без дъх, а детайлът на картината през цялото време се набива в очите на зрителя, както гръдната обиколна на Пам Андерсън в "Спасители на плажа". Доста популярният напоследък формат обаче е и в минус за "Скайфол", но за това по-надолу.

Саундтракът на филма също е забележителен. Поне аз нямам спомен да съм ставал свидетел на толкова запомнящ се в положителен аспект музикален съпровод на продукция от поредицата.

Не мога да не откъсна от себе си и няколко добри думи и за вездесъщата Джуди Денч, влязла за пореден път в ролята на енигматичната шефка на Бонд, Ем. Е, приятели, независимо от възрастта на актрисата и колко съблазнително изглеждат на екрана Наоми Харис и Беренис Марло (напомняща за младата София Лорен), истинското Бонд момиче в "007 координати: Скайфол" е именно тя – безкомпромисната и неповторима Джуди Денч.

В интервю преди време Сам Мендес беше споделил, че за "Скайфол" е използвал темплейт, базиран на филмите за Батман, режисирани от Кристофър Нолан. И в някои моменти човек действително може да провиди в Лондон наченки на Готъм Сити, да си представи Бонд като Батман и Силва в ролята на налудничавия, но адски интелигентен Жокер.

Също като в режисираните от Нолън Батмани обаче, екшънът не е на особено високо ниво. А това за лента от 2012 година, в която главното действащо лице се нарича Джеймс Бонд, може да бъде с пагубно влияние.

В случая предполагаемият по мое мнение виновник за не особено динамичните екшън сцени е IMAX форматът, при който се използва камера, надхвърляща 100 килограма и която просто не позволява свободата и динамиката на действието, които осигурява използването на 32 милиметровата ѝ посестрима. На практика като изключим началната сцена, при която Мендес се е опитал да прокара истинска динамика (за съжаление не особено успешно), в рамките на цялото времетраене на "Скайфол" екшънът е статичен за съвременните кино (екшън) стандарти. Новина, която вероятно е генерален плюс за почитателите на класически филми от серията.

Съвсем целенасочено в текста не се споменава нищо съществено за сюжетната линия. Просто въпросната е толкова предвидима, че след първите 40 минути спокойно ще очаквате реализирането на сюжетните развръзки, за които сте се досетили без особено напрягане на мозъчната ви кора.

В крайна сметка, поставен редом до "Казино Роял", "007 координати: Скайфол" стои като твърде рамкирана продукция. Такава, при която се залага на сигурното и която с още по-голяма сигурност трябва да генерира купища пари, за да продължи съществуването си.

Излизайки от сянката на "Казино Роял", новите, 23-ти поред приключения на Бонд, определено могат да преминат под знака на шпионските забавления, характерни за поредицата през 70-те и 80-те години на миналия век и спечелили ѝ в онези времена купища слава и фенска любов.

В този смисъл, ако приемем, че сте любители на старите серии от поредицата, не очаквате "Казино Роял", но все пак искате да усетите поне малко от модерната осанка на Даниел Крейговия Бонд, то е редно при добро стечение на обстоятелствата още утре да си причините "007 координати: Скайфол".

Дори и само заради актьорските изпълнения на Бардем, Крейг и Джуди Денч си заслужава да се появите в киносалона с обилна доза пуканки в ръка.

А, да – Даниел Крейг спокойно може да спори за титлата "Най-добър Бонд актьор" с Роджър Мур и неостаряващия Шон Конъри...