От Nneka. С любов

Nneka е от онези артисти, които са дошли на този свят със специална мисия. Започне ли да я слуша човек – имам предвид наистина да я чува – то просто няма как да не започне да прави асоциации с водачи като Боб Марли, Ерика Баду, (която всъщност ще дойде заедно с Nneka съвсем скоро в София), Лорин Хил, Сезария Еврора и всички онези, нагърбили се с не леката задача да бъдат, отразяват и засилват гласа на хората в сянка.

Съдбата на младата нигерийка е точно толкова удивителна, каквато е и самата тя. Ражда се в град Уори, Нигерия, където живее под един покрив с баща си, доведената си майка (истинската й майка е германка) и седемте си братя и сестри.

На 19 години заминава за Германия, където започва музикалната й кариера.

През 2003-та година започва да работи с немския хип-хоп диджей и продуцент от арабски произход DJ Farhot. Тя привлича силно внимание, след като се изявява на една сцена с Шон Пол и Патрис Уилямс.

Дебютният й албум "Victim of Truth" излиза през 2005 г. и откроява специфичния й стил, наситен на колоритни мелодии и силни текстове. Три години по-късно се появява "No Longer At Ease”, който дава на света "Heartbeat”. С нея тя се изстрелва директно в German Top 50 и UK Singles Chart.

Следват многобройни участия на фестивали и дълги турнета по време, на които се качва на една сцена заедно с Лени Кравиц, The Roots, Нас и Деймиън Марли.

Съвсем скоро ще я посрещнем и ние, в рамките на фестивала Elevation 2012. Даваме ви обещание, че събитието ще бъде повече от специално. А дотогава – Nnenka в аванс:

Историята ти е толкова необикновена. Би ли ни разказала за първите си стъпки в музиката? Кой те откри и как се чувстваше в началото на кариерата си?

Всъщност, никога не съм си мислела, че ще стана музикант. Винаги съм обичала музиката, но много се страхувах – това е нещо, което рядко споделям с хората.

И никога не съм била от хората, които обичат да се изтъкват с гласа си, бях толкова срамежлива... И всъщност успях по моя си, срамежлив начин.

Мястото, където най-после започнах да събирам смелост и да не се страхувам да се покажа пред публика, бе Германия. Бидейки далеч от Нигерия, аз бях вдъхновена да правя музика - повече от всякога. И така, еволюирах, започнах да записвам мислите си, болката си, това, което бях видяла.

Срещнах се с много хора, включително с диджей Farhot от Афганистан. И досега той е човекът, с когото съм работила най-много. Ние се сляхме от самото начало – той търсеше своята идентичност чрез музиката, а аз исках да изразя себе си. И така станахме отбор. Издирих една звукозаписна компания, която се интересуваше от мен – Yomama Records – изсвирих им няколко песни, поканих ги да ме видят на живо и два месеца след това те ми предложиха договор.

Yomama бяха продадени на Sony и всъщност така станах артист на тази огромна компания.

Имаш три албума – един записан в Европа, един – в Нигерия и сега един, който направи в САЩ. Има ли разлика в начина, по който хората от различните места приемат музиката ти?

Това е една и съща музика на различни места. Някои хора оставят белези, други показват уважение, трети – не... Генерално обаче, накрая те изпитват едно и също чувство – любов.

Какво е различното и новото в настоящия ти албум "Concrete Jungle”?

"Concrete Jungle” казва всичко – това съм аз, моето наследство. Албумът говори за онези, които страдат, за онези в тежко положение. Разказвам за делтата на Нигер – мястото, което ме оформи, което ме направи такава, каквато съм днес – без да тая гняв у себе си. Защото, човек прави нещата по позитивен или негативен начин. Аз избрах позитивното като смятах, че източникът на вдъхновение трябва задължително да се постига трудно.

Песните ти са много емоционални, с много силни и социални текстове. Кое те вдъхновява?

Животът, болката, удоволствието – всичко това.

Кое е главното ти послание към света?

Любовта преодолява всичко. Замърсяването, корупцията и несправедливостта  - накрая всичко това се концентрира в една точка, в която трябва да се борим с егоизма си и егото си. И просто да обичаме ближните си и себе си.

В момента учиш антропология – защо избра точно такава специалност?

Всъщност, току-що се дипломирах. Антропологията ме вдъхнови много. Тя е като мисия – мисия да откриеш към какво принадлежим и от какво сме произлезли, кои сме ние и накъде сме се запътили. Наистина ме одухотвори – университетът, изучаването на културите и навиците, традициите – това допълни моя музикален път.

Ти си полунигерийка. Кои според теб са най-големите проблеми в Африка?

Политическите диктатури, отношението на хората там към самите себе си, лошото образование и религиозните кризи.

Някои те наричат "скитник с власт". Би ли могла да ни дадеш пример за нещо, което си постигнала или променила посредством силата на музиката ти?

На първо място - себе си. После хората. Аз съм гласът на многото, които живеят в страх или не притежават куража да изразят себе си, заради начина, по който се случват нещата в системата - свързването на афроамериканците с тяхното наследство, завръщането им към Африка, обединяването на света и просветляването на хората, че ние всички сме една цялост.

Знам, че си силно религиозна. Вярно ли е това и вярваш ли, че  Бог предначертава пътя ни или всички трябва да вършат най-доброто, на което са способни всеки ден, за да изградят живота си?

Да, ти сама го каза – именно това трябва да правим. От друга страна обаче, ние контролираме само земния си път и много трябва да внимаваме да не изпреварваме Бог.

Кое е мястото или събитието, което няма да забравиш никога?

Порт Харкорт в Нигерия.  По време на един мой концерт, когато изпълнявах песента "VIP”, бях почти арестувана, защото съм говорила за корупция и за злоупотребите с нефт в делтата на река Нигер.

Какво кара сърцето ти да бие най-учестено?

Страхът, но ще го преодолея.

Твоето специално обръщение към българските ти фенове?

Обичайте себе си, останете себе си и бъдете верни на себе си!