Партизани на новото време

Анонимните артисти от Destructive Creation бяха един от сравнително малкото случаи, в които името на държавата се чу за добро. Анонимните артисти накараха цял свят да дискутира и да се забавлява искрено с проекта им "В крак с времето", който направи така че два вида супергерои – тези от черно-бялото, източно минало и тези от цветното западно бъдеще да се хванат ръка за ръка и да закрачат гордо по пътя на абсурдизма.

И докато светът се забавляваше, то у нас актът се категоризира като "вандализъм, който поругава". Доста силни думи на фона на всичко останало, което се случва у нас в момента, не мислите ли?

Както и да е, срещаме името им година по-късно във връзка с една доста "по-безопасна" инициатива – проектът им "Интериор", част от течащия в момента Sofia Contemporary. Тя се помещава в една караулка, позиционирана на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и ул. "Ангел Кънчев" и превърната в едно доста приятно местенце. Това бе и поводът да се опитам да надигна маските им и да ги попитам неща, които искам от доста отдавна...

Проектът, който създадохте за Sofia Contemporary, отново си играе със закона и контрола - "бившата караулка, символизираща инструмент за упражняване на контрол, ще стане макар и за кратко ново място за срещи на жителите на София" – как изобщо ви хрумна идеята?

– Идеята за мястото е на екипа на организаторите от "Едно". Когато ни го предложиха, ни хареса много, а идеята да стане на беседка - дойде от едно от момчетата, веднага щом се качихме да я огледаме. Това дали ще бъде временно или за постоянно зависи по-скоро от хората, за които е предназначена. Всички се надяваме демонтирането й да се размине.

Името ви нашумя покрай POP-уляризирането на Паметника на Съветската армия, като много хора решиха, че сте просто графитаджии. Впоследствие обаче станахме свидетели на доста различни от графити изкуството проекти. Какви сте всъщност и къде са границите на вашето изкуство?

– Екипът ни е съставен от сравнително много хора, всеки от които има различен интерес, стил и специалност в различен вид изкуство. Граници няма. Когато стигнем до момент, в който ни спира нещо, което никой от нас не може да свърши, намираме някой подходящ, който го умее и екипът ни се увеличава.

Може би вече ви е втръснало от този въпрос, но може ли да кажете и на нас – какво искахте да кажете с проекта "В крак с времето"?

– Този паметник е показателен за начина на мислене на управляващите от времето на построяването му. Днес, във всички управляващи партии преобладават народните представители с досиета от "Държавна сигурност", а министър-председателят има много приказна и небивала история за пътя си към върха.

Наследниците на онези, построили "паметника" отново, като своите предшественици, добре се ориентират накъде духа вятъра и променят посоката, без да се замислят каква ще бъде ползата и каква вредата от това. Ако ние, както много хора и много ваши колеги го определиха, сме се "изгаврили" за една нощ с купчина желязо, (което ние не отричаме), то с коя дума да опишем действията в политиката, от които ние всички реално зависим?

Когато старите верни на Съюза партизани, сменят сивите си геройски дрехи с цветните костюми на супергерои, те не се превръщат в нови западни идоли, а от омразни стават смешни и всички си даваме сметка, че и тяхното време ще отмине. Мислене, запазило ни през вековете до днес.

Извадихте ли си поука от цялата последвала ситуация?

– Доказахме на себе си, че от това, което правим има смисъл, ще бъде оценено и трябва да продължаваме.

Смятате ли, че нещата в България са по-различни година след скандала със Супермен и останалите попгерои?

– Като че ли този вид изкуство стана по приеман от повечето хора реално, като изкуство, а не вандализъм.

Ако в настоящия момент бъде издигнат паметник на Бойко Борисов, как бихте го украсили?

– По всяка вероятност ние самите ще сме му го издигнали и ще си бъде достатъчно украсен, хаха.

Вече разбрахме, че сте "против" контрола, а "за" какво сте всъщност?

– Искаме страната ни да се развива така, както всички ние, хората в нея, заслужаваме. Искаме един ден, когато имаме наши деца, те да не се сблъскват с проблемите, в които ние отраснахме.

Може ли да се каже, че в България има сцена за съвременното изкуство?

– Ако на един артист, проблемът му да се изявява - е липсата на сцена, той не е никакъв артист. Никой няма да ти почука на вратата с думите: "Имам сцена за съвременно изкуство, ела". Ако ти трябва "сцена" - търсиш, ако няма - създаваш такава. Нали за това сме творци...

Каква тема не бихте експлоатирали в изкуството си?

- Черен квадрат.

Имате ли някакъв девиз, лайтмотив, послание?

–"Да го беше направил ти".

Какво да очакваме в бъдеще или ще го прочетем по вестниците?

- Ами... вестниците.