Старата песен на Nouvelle глас

Nouvelle Vague са най-оригиналната кавър-група на света и в това твърдение няма нищо парадоксално. Френската формация притежава една от най-печелившите концепции на съвременната музикална сцена – тя взима най-доброто от старото и го прави такова, каквото не сме го чували никога. Всъщност, прави го по толкова майсторски начин, че изобщо не звучи изтъркана, клиширана или неоригинална.

Всеки може да прави кавъри, но никой не би могъл да го направи така, както го правят Nouvelle Vague! Ако все още се чудите какво им е толкова специалното, ще ви кажем, че френската формация успя да възроди култа по тъмните пънк, пост-пънк и ню уейв времена по възможно най-сексапилния и сладък начин, като направи някои истински шедьоври на мрака, родени през 70-те и 80-те години на миналия век, оборотни, шармантни боса-нова хитове с ретро привкус и най-чудното е, че го направиха по такъв начин, че всички ги заобичаха – дори и авторите на песните. За всичко това и още много поговорих със създателя на проекта Марк Колин, малко преди второто участие на Nouvelle Vague в София.

Ето какво ми разказа той....

У нас ще представите новия си спектакъл - Dawn of Innocence – за който досега подочуваме само страхотни неща. Как изобщо решихте да съчетаете музика и мода? Всичко ли ще бъде в осемдесетарски стил?

–Всъщност, ние няма да направим Down of Innocence. Оказа доста сложно за организиране и представяне. Направихме една идея по-адаптирано шоу. Но – спокойно - то не е по-лошо от другото – представяме го вече от един месец, по време на турнето ни в САЩ. Има дизайнерски костюми, има визуални платформи, има кабаретна танцьорка, която идва от спектакъла Crazy Horse, които е един от най-квалитетните в света.

Това е концерт, но има и режисура. Момичетата на сцената са три – две певици и една танцьорка, има повече игра между тях. Нещо от рода на кабаре-спектакъл и концерт, в който ще сменят костюмите си 5-6 пъти, ще играят и ще пеят. Шоуто е страхотно.

Това е второто ви гостуване в България– какви са впечатленията ви от първото?

–Спомням си, че публиката беше наистина страхотна. Имаше много хора, те бяха супер. После, съвсем откровено, не останахме много дълго време. Въобще нямах време да разгледам, но сега мисля да поправя грешката...

При положение, че няма да правите Down of Innocence, Марева Галанте, която знаем, че е Мис Франция, ще ви придружава ли отново?

– За жалост, Марева няма да бъде част от концерта. Ще има други две певици - Мелани Пен, която е с нас от самото създаване на Nouvelle Vague и е гласът на групата и Лизет Алеа, една кубинска певица, която в момента живее в Париж и която е с нас от две години. А танцьорката се нарича Зула.

На какъв принцип избирате певиците си?

–Трябва да имат изявени личност и характер, да има какво да дадат на сцената, трябва да умеят да си взаимодейства с другите певици. Изпълнителките ни винаги са дует и трябва да могат да се разбират, да умеят да се допълват. Ето сега, Мелани Па е тип стилна французойка – малко резервирана, малко по-студена, а Лизет е много по-екстровертна, гореща и луда – такава каквато беше Камил Далма в началото ( първата им певица).

Много е важно още гласът им да бъде отличителен. Те са французойки, които могат да пеят на английски правилно, без акцент. Или пък да имат по-силен глас, какъвто е на Лизет. Естествено, трябва да са красиви, секси и да могат да играят роли. И най-вече да могат да танцуват на сцената.

Имате четири албума с кавъри на любими ню уейв, пънк и пост-пънк парчета. Към тази тенденция ли ще се придържате и занапред или ще опитате с нещо авторско?

–Преди една година решихме, че сме изчерпали темата и сега трябва да минем на нещо друго. Догодина групата става на десет години и е невероятно, че все още сме тук и още имаме какво да кажем и споделим – поне според отклика на публиката – хората продължават да идват на концерти, следят албумите ни. Но, мисля, че трябва да се ориентираме към нещо по-различно, нещо наше. На концерта в София ще представим 3-4 авторски песни и се надяваме, че ще ви харесат.

Работили сте с членове на иконични банди като Depeche Mode, Echo & The Bunnymen, The Specials и други. Кои от тях сте срещали и кои са ви направили най-голямо впечатление?

–Срещали сме се с почти всички – без Мартин Гор (от Depeche Mode), който по времето, когато работихме заедно, беше в Ню Йорк – с него си кореспондирахме само по имейл, но всъщност това да си разменяш писма с Мартин Гор е нещо велико! Аз съм фен на The Specials и на Иън Маккълох от Echo & The Bunnymen и да ги видя тях в студиото в Париж, да си разговарям тях беше незабравимо. Гледал съм и двете групи на сцена и когато се случи така, че да работя с тях, беше нещо изключително странно и вълнуващо.

Как изобщо решихте да правите кавъри на ню уейв и пост-пънк песни? Какво е специалното на тази епоха?

- Идеята ми дойде, като по радиото слушах "Tainted Love” на Soft Cell. Тогава за пръв път разбрах, че оригиналът е на Глория Джоунс - една американска соул певица. Този факт направо ме шашардиса, защото винаги съм смятал, че тази песен е на Soft Cell...Тогава изведнъж се замислих какво би било, ако песните на моите любимци- Cure, Depeche Mode, Sisters of Mrecy, Echo & The Bunnymen всъщност бяха кавъри на нечий друг изпълнител. Помислих още малко и реших, че ще бъде много забавно, ако направя точно такъв албум с кавъри, но с боса-нова аранжимент в духа на 60-те.

Исках да накарам хората да се замислят, точно както се замислих аз самият, след като разбрах истината за "Tainted Love”. Така се роди идеята на проекта. Целта бе да се създаде една провокация, но в същото време така се отдаде чест на всички тези песни, които за мен са класики. Исках да докажа, че тези песни имат такава тежест, като тези на Beatles например, че са велики песни.

Песните ви се приемат страхотно, но има ли група, която не е била доволна от начина, по който сте модифицирали песента им?

–Не. Почти всички групи, на които сме правили кавъри, са го харесали онова, което сме направили с песента. Почти винаги сме получавали обратна връзка. Те са ни одобрявали до такава степен, че ни дойде идея да направим албум, в който да вкараме и самите артисти, както го направихме Мартин Гор в албума 3 (той пее заедно с Мелани Пан в кавъра на "Master and servant”).

Мисля, че те харесват това, което правим с техните песни, защото не ги копираме и съм убеден, че те се чувстват поласкани, това ги забавлява и всички групи, с които съм разговарял са били много доволни.

Има ли звезда от настоящето, чиито хитове ще се пеят поколения наред?

–Трудно е да се каже. Аз много харесвам Radiohead и си мисля, че те ще бъдат на сцената и след 10 години. Мисля, че има много сегашни групи, които ще оставят наследство, но всъщност култът към една банда, е не е свързан само с музиката, но и с носталгията, която имаме по епохата, от която идва.

Хората всъщност са фенове на Beatles или на Rolling Stones не само заради музиката, но и защото те превъплъщават култовата епоха на 60-те и 70-те. Истината е, че от 20 години светът е в криза и вече предпочитаме ескейпизма, искаме да избягаме в друга епоха – някоя от миналото. И Radiohead всъщност ще представя една епоха на кризата.

Има ли песен, която винаги сте искали да изпълните, но не сте имали възможност да го сторите и такава, към която не бихте посегнали никога?

–Не и не. Няма песен, която не съм искал да направя – мисля, че съм пробвал да направя всички песни, които съм подбирал, но не съм ги направил някои от тях, защото не съм намерил идея за аранжимент.

В този случай вината е моя, защото не съм открил добра идея. Колкото до песен, към която не искам да посегна - музиката не е нещо сакрално и всеки прави кавъри на всеки. Когато започнем да се занимаваме с музика, започваме да свирим музиката на Beatles, на Моцарт... Защо да си казвам, че на еди-кого-си не трябва да му посягаме? Мисля, че в крайна сметка, музиката принадлежи на всички. Има стотици хора, които са омазали оригиналите, но в крайна сметка – какво от това? Това е част от научаването на занаята.