Стефан Вълдобрев: Превърнахме се в най-безлични консуматори

Стефан Вълдобрев е един от успешните ни млади творци. Срещали сме го в различно амплоа – на актьор (над 40 роли в театъра и 8 в игралното кино), певец (9 албума с авторски песни), композитор на филмова и театрална музика (65 театрални спектакъла и 12 филма), писател (стихосбирката "Катапулт" и пиесата "Ерос"), режисьор (документалния филм "Манчестър Юнайтед от Свищов").

Последният филм с негово участие е "Миграцията на паламуда", чиято премиера се състоя в понеделник, 6 февруари. Там си партнира с Христо Мутафчиев и покойния Велко Кънев.

Потърсихме го, за да ни разкаже повече за участието си в новия български филм и предстоящите си проекти и, за да сподели мнението си по актуални въпроси като споразумението ACTA и своеобразния бунт на режисьора на "Миграцията на паламуда" Людмил Тодоров срещу монопола на големите киновериги.

Няма как да не започна разговора ни с решението на режисьора на "Миграцията на паламуда” Людмил Тодоров филмът да не бъде показван в киносалоните на двете основни вериги кина заради крайно неизгодните условия, които те поставят. Предвид факта, че това решение ще ощети всички участващи актьори от финансова гледна точка, вие подкрепяте ли решението на режисьора?

Разбрах за този проблем вечерта преди премиерата и то съвсем бегло. Людмил ми обясни накратко за какво става дума. От работата си с него се убедих, че е много принципен, подготвен, методичен - и като режисьор, и като човек. Доверявам му се, че е обмислил всички варианти, които са най-добри за филма.

Почти всеки ден ставаме свидетели и жертви на несправедливост и то масова – засягаща групи, гилдии, цялото общество. В същото време българският народ търпи критика, че е крайно пасивен, че гражданското общество не е развито и, че не може да се вдигне на масов протест, дори и при явна несправедливост. Има ли смисъл от масовите протести или е по-разумно човек да се оправя сам? В този смисъл очаквате ли подкрепа от гилдията в борбата срещу монопола на киносалоните?

Много отдавна си задавам един въпрос и се надявам някой да може да ми даде смислен отговор на него. Каква беше причината да се закрият всички квартални кина, от които почти не излизахме като деца? Защо хората не намират за странно и нелепо да се натъпчат в колата си, да изхабят пари за бензин, да пътуват 45 минути в задръстванията до някои мол в края на града, да минат с ескалаторите през зарзаватите, конфекциите и еднотипните вериги за бързо хранене, за да отидат на последния етаж, където ще изгледат някакъв филм, които също е филм за бързо хранене.

Ние абсолютно доброволно и безропотно се отказваме от нормалното си човешко съществуване. Потребителският бум, които се сгромоляса върху нас през последните десетина години, превърна всички ни в най-безлични консуматори. На всеки шест месеца - нов телефон, нова програма, нов пакет, нови функции, ъпгрейдване на компютъра, синхронизация на функциите, два-три автомобила (в най-добрия случаи), същевременно техниката се прави така, че да издържа до няколко дена след изтичане на гаранцията. Всеядност, пресищане, разхищение. Ние всички сме съучастници.

Мисля, че това е отговорът на вашия въпрос, колкото и отвлечено да ви звучи. Причината се крие в алчността, която ни е обладала. Бързо, лесно, безогледно забогатяване...Не знам до къде ще доведе всичко това. Или по-скоро имам едно неприятно предчувствие, че много скоро ще се стигне до някакво повсеместно световно отпушване на енергията, пренареждане, нормализиране, връщане към естествения природен баланс.

Може би тук е моментът да попитам и за мнението ви относно прословутото споразумение АCТА, което срещна международен отпор и противоречиви реакции сред музикалната и филмовата индустрия, чиито интереси би трябвало да защитава?

Разбира се, че като автор смятам, че правата ми трябва да се регулират. Подозирам обаче, че някой на наш гръб си прави други сметки - използвайки тази благородна кауза, се опитва да ограничава основни свободи на гражданите. Няма по-велико и по-опасно нещо от свободния човек.

Ненавиждам всяка форма на контрол. Побърквам се от камерите на всеки ъгъл, от джипиесите в мобилните телефони, от притеснителната информация за източване на данни в социалните мрежи. Живял съм до осемнадесетата си годишнина в един огромен Big Brother и помня добре колко унизително беше всичко - не искам появата на нов - по-префинен вариант.

В последно време наблюдаваме бум от нови български филми и сериали. Намирате ли връзка в развитието им и чий успех ви се струва по-впечатляващ?

Нямам време да следя телевизионните сериали. Смятам, че най-хубавото (освен, че спомагат за интереса към българското кино) е, че огромна маса от филмови професионалисти имат възможност да поддържат формата си и да са в добра кондиция. Това е занаят като всеки друг и има нужда от постоянно практикуване.

Като говорим за сериали, не ви ли блазни идеята да участвате в такъв?

Ако сценарият ме впечатли, ако ролята ме вдъхнови и провокира - да, с удоволствие. Играе ми се в комедия (жанр, които ми е много близък) или трилър/екшън (нещо, което ми е далечно и точно за това мисля, че ще бъде предизвикателство).

В какво се занимавате в момента и какво готвите за почитателите си в театъра, киното и музиката?

Преди година режисирах документалния филм "Манчестър Юнайтед от Свищов". Получи се хубаво, започнаха много покани от фестивали и в момента обикалям - Кан, Сараево, Амстердам, Варшава, Лондон, Прага, Загреб.... Предстоят и още.

Работя върху нов режисьорски проект - този път игрален. В театъра имах шанса да участвам в двете култови представления на Театър 199 "Приятнострашно" и "Малка пиеса за детска стая" на перфектния тандем Яна Борисова (драматург) и Галин Стоев (режисьор). Яна е явление в българската драматургия, а Галин, с постановките си в Комеди Франсез е най-успешният български режисьор в Европа.

Играя също и в "Син портокал" - отново на 199. Композирах музиката за словенския филм "Шоково състояние", за норвежкия - "Можеш ли да говориш", за чешкия - "Мънисто", както разбира се и за българския суперхит и полуфиналист за миналогодишните "Оскар"-и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

От време на време правя и концерти с песни, филмова и театрална музика, за да се забавлявам и да поддържам форма. Следващото участие може би е на 25 март в "Строежа". Също и на 18 май в НДК по време на Салона на Изкуствата.

И за финал да се върнем отново на "Миграцията на паламуда” – във филма се превъплъщавате в семеен мъж, който въпреки творческите си способности, едва успява да осигури прехраната на семейството си. Такъв ли е средностатистическият мъж у нас и какво е позитивното послание към него, което отправя филмът?

По-важното е, че въпреки трудностите, той, заедно с приятеля си успяват да запазят радостта от живота и се мъчат да се справят по достоен и почтен начин с ежедневните трудности. По-скоро такъв е българинът. Такъв е и филмът - ведър, позитивен, горчиво-смешен. Реакцията на премиерната публика за мен беше изумителна - смях през цялото време. С нетърпение очаквам "Миграцията на паламуда" да се срещне със своите зрители.