Garbage: Ние сме себе си повече от всякога

Автори: Елена Кирилова и Мартина Панайотова

Няма да е грешно, ако се каже, че сега е времето на легендарните завръщания. Примерите от последните няколко години са десетки и достатъчно отчетливи, за да докажат това твърдение. Куп музикални легенди от 90-те години, които най-точно бихме окачествили като "последната декада с дух" се надигнаха от пепелта и сякаш се впуснаха да съживяват изпадналата в творческо и артистично бездихание музикална индустрия, съставляваща една значителна част от съвременната поп култура. Една от легендите, успели да издърпат артуровия меч от изстиналия камък и да се впуснат в този грандиозен музикален поход, са Garbage.

Една от най-тачените и успешни алтернативни банди не само във Великобритания, но и в целия свят се събра отново – или може би е по-правилно да се каже: се разсъни след една продължителна дрямка, изкара чисто нов албум - "Not Your Kind of People", и се впусна на световно турне – действия, които докараха милиони до екстаз. Торнадото Garbage няма да пропусне и Балканите – групата е хедлайнер на фестивала B'ESTFEST в Румъния, където ще помете публиката точно на 6 юли.

Това се оказа и щастливото обстоятелство, което ни позволи да се докопаме до Шърли Менсън и Стив Маркър, с които си поговорихме надълго и широко за старите Garbage, новата им музика, съвременната сцена и за това какво е чувството да бъдеш кумир на толкова много. Вижте какво споделиха те само и единствено за iNews:

Решихте да реализирате новия си албум без подкрепата на продуцентска компания. Какви са предимствата?

Стив Маркър: За нас това да издадем албума си сами бе невероятен опит – имаме цял куп страхотни приятели, които ни помагат и имахме чувството че правим нещо абсолютно любителско – точно какъвто бе първият ни запис през 1995 година. Фактически, бяхме свободни да кажем "Да" или "Не" по наша преценка на всичко – нещо трудно постижимо, когато си под шапката на някоя голяма компания. Беше повече забавление – точно каквото беше в самото начало!

Изкарахте няколко нови записа, които не са включени в албума – имате ли намерение да ги представите в някакво EP, например?

Стив Маркър: Честно казано, нямаме някакъв генерален план по който да действаме – решаваме всичко в крачка. Има цял куп песни, които все още не сме завършили и имам чувството, че е време да започнем да работим и върху нови. Понякога песните просто намират място сами по себе си – пример за това е една от най-известните ни песни "#1 Crush” - тя изпадна от първия ни албум (впоследствие песента става част от саундтрака към филма "Ромео и Жулиета" от 1996 г. и се превръща в тотален хит – б.а.).

Тази година пък " Time Will Destroy Everything" не влезе в "Not Your Kind of People”, но пък се превърна във встъпителната музика на концертите ни – така че човек никога не знае....

Как ви се отрази тази 7-годишна почивка? Смятате ли, че се връщате към първоначалната си формула за успех, или ви хрумнаха някои нови, креативни идеи?

Стив Маркър: Никога не съм смятал, че имаме някаква формула – единствената причина да звучим по начина, по който го правим са четиримата души, отговорни за всеки аспект на групата. Според мен без проблем бихме могли да направим кавър версия на някоя от симфониите на Моцарт или на песен на Чък Бери и пак да звучим точно като себе си. Не можем да го променим – ние сме това, което сме. Израснахме, започвайки да приемаме това.

Направихте асоциация между настоящия си проект и първоначалните си записи – не се ли притеснявате, че познатото звучене на новите ви песни е като връщане към миналото, колкото и бляскаво да бе то?

Стив Маркър: Не се връщаме към нищо, звучим просто като себе си - без значение от времевия период. "Not Your Kind Of People" представя начина, по който звучим днес. И не смятаме, че след нас има някой, който да ни направи по-добре.

Доста хора всъщност смятат, че "Not Your Kind Of People" е различен от старите неща, въпреки че твърдите обратното?

Стив Маркър: Да. Факт е, че днес сме много по-спокойни и се чувстваме доста по-комфортно, докато пишем песни или записваме в студиото, така че е възможно новите неща да носят различно усещане.

Също така, понастоящем се разбираме много по-добре. Смятам че там се крие причината в новото, свежо звучене – то наистина ни вълнува. Прави ми истинско удоволствие да го слушам.

Възкръсването на групи напоследък се превърна в модерно явление. Коя събрала се наново група смятате за най-успешна?

Стив Маркър: Съжалявам, но не мога да се сетя за никоя подновила своята дейност група, която да е изкарала нещо кой знае колко добро. Може би единствено Kraftwerk?

Всъщност ние не се чувстваме като група, която се е разпаднала и след това се е събрала отново – просто бе нужно да мине необходимото време между последния ни албум и настоящия, за да го направим добре. И сме много горди с него.

Шърли, няма да е лъжа ако се каже, че ти си една от най-уважаваните и канонизирани жени на съвременната алтернативна сцена – какво би казала на всички твои фенове, издигнали образа ти на пиедестал?

Шърли Менсън: Когато чувам, че сме били ролеви модели в нечий живот, винаги ме изпълва чувството за огромна привилегия. Когато феновете споделят, че музиката ни е имала такъв значителен ефект върху живота им, това е невероятно трогателно. Това е една невероятна връзка, която взимаме наистина насериозно.

Ако получиш шанса да се срещнеш с Шърли отпреди 15 години, какво би ѝ казала?

Шърли Менсън: Бих ѝ казала да не се тревожи толкова много. Бих ѝ казала, че това, че не е перфектна не е нещо лошо, така че не е нужно да се старае толкова да бъде такава. Бих я уверила, че тя ще се радва на кариера, продължила повече от две десетилетия, въпреки че не е била перфектна и че трябва просто да се успокои и да се радва на цялото това приключение повече.

Има ли нещо, което наистина ви дразни в съвременната музика?

Стив Маркър: Харесвам и денс музиката и попа, но денс-поп музиката е просто отвратителна. С изключение на Гага и Робин.

90-те. Какво, в крайна сметка, прави това десетилетие толкова страхотно?

Стив Маркър: Тогава имаше истински стойностни артисти, които правеха наистина успешна (и наистина добра) музика и хората знаеха за тях, защото зад тях стояха корпоративните пари. А парите правеха хората известни.

Сега практически артистите се промотират сами и е доста по-трудно да станеш забележим. Парите вече ги няма.

А онези, за които се чува са склонни да бъдат скучни, защото компаниите, които ги подкрепят смятат, че така ще ги въртят по радиото, и всъщност са прави. Парите са причина за пропадането на сцената днес.

Сега добрата музика е качена по любителските блогове. Много се надявам следващите десет години тя да излезе от там и да попадне където ѝ е мястото и хората да смятат, че това е едно страхотно десетилетие, както сега мислят за деветдесетте.

В новия ви албум откриваме един познат аспект – мотива за болезнената любов. Нима след толкова години все още смятате, че болката и любовта вървят ръка за ръка?

Стив Маркър: Ами, никога не съм чувал велика песен за това колко е влюбен някой, също така никога не съм чувал велика песен за това колко много някой е тъжен. Но съм чувал зверски много велики песни за двете състояния, обединение в едно сърце и за това какво мисли то да направи по въпроса.

П.П. Има моменти, в които на човек наистина му се струва, че има най-страхотната професия на света. Авторите.