Soulfly в калната вихрушка на Loud Festival

Дългоочакваният ден втори от Loud Festival вече е в миналото. Фестивалните страсти вече са утихнали, калта е измита, ушите не пищят. Преди по-малко от 24 часа обаче, нещата не стояха точно така.

Фестивалният ден започна под яркото слънце, където се изливаше прилично количество пот. Останахме приятно изненадани от бързата реакция на организаторите, които очевидно си бяха взели забележка за грешките от първата вечер. Ето защо вече се радвахме на още един бар и по-бързо обслужване, въпреки че всеки търсеше сянка, с пълно отчаяние в очите.

В този приятно мокър вид се отправихме към сцената, за да посрещнем първите гости за деня. Дет метъл машините Asphyx бързо вдигнаха адреналина на тълпата, а минути по-късно станахме свидетели и на първото пого за деня. Нагазили във вчерашната кал, част от феновете се овъргаляха на терена, получавайки чудесна дегизировка срещу слънцето.

След като първите вече бяха готови с калната баня, шведските зверове Meshuggah окупираха с гръм и трясък фестивала. Всъщност от сцената струеше солидна доза самоувереност. 25-те години на сцената са превърнали бандата в добре смазана машина, свидетелство за което беше стегнатият сет и нечовешкият звук, който изкарваха момчетата. Междувременно облаците над нас решиха да ни изиграят лоша шега и изсипаха солидно количество дъжд, превръщайки фестивалната зона в кална пързалка.

До края на изпълнението на Meshuggah дъждът утихна, слънцето отново изгря за кратко, а ние се приготвихме за най-очакваната група за вечерта. Поне земетресения липсваха, така че останахме спокойни, докато Soulfly не вдигнаха на крака всички. Макс Кавалера и компания вече са идвали у нас, но това изобщо не се отрази на представянето им. Още с първото парче "World Scum” теренът се разлюля от виковете на публиката, а вокалистът призова верните си фенове да спретнат circle pit. Във въздуха летяха развиващи се рула тоалетна хартия, а публиката крещеше като обезумяла.

След като чухме няколко пъти звучното българско "Благодаря” от устата на Макс, певецът развя над главата си фланелка с №19, с което изрази подкрепата си към Стилиян Петров. Ненормален вик разтърси фестивала, последван от "Porrada” и "Back To The Primitive”. Последните минути екстаз дойдоха с "Jump da fuck up/Eye for an eye” и с подскачане върху калния терен.

До края на вечерта оставаха само две банди, но техните изяви по нищо не можаха да се сравнят с настроението по време на сета на Soulfly. Канадците Annihilator заложиха на една идея по-мелодичния звук. Те ни поднесоха порция от "Ambush”, "Alice in Hell”, "King of the kill” и "I am in command”, докато ние вече съжалявахме, че нямаме стабилни кубинки, с които да изорем терена.

Финалът на Loud Festival остана за култовите Slayer, но бандата не поднесе очакваното шоу. Soulfly успяха да засенчат бандата, което ясно личеше и от реакциите на публиката. Естествено, всички бяха доволни да видят американците, но емоцията не беше същата.

За финал можем да кажем единствено, че българската публика е жадна за подобни фестивали, така че се надяваме догодина да се срещнем на второто издание на Loud Festival, защото първото определено си заслужаваше.