Как да си намерим гадже за 5 минути

Ежедневието на средностатистическия човек в София е горе-долу следното – около 8 часа работа, около 8 часа почивка и около 8 часа сън. В това ежедневие социалният кръг обикновено се свива до колеги, семейство и най-близки приятели. Възможните места средностатистическият човек да срещне друг човек, в който да се влюби, неговата половинка, както повелява клишето, се свеждат до офиса, трамвая и бара в събота вечер.

Именно заради това в София се предлага алтернативна възможност за среща с непознати – speed dating. Тази форма на срещи се заражда през 1999 г. в Лос Анджелис като идея на евреи. Тъй като обикновено те се женят помежду си, чрез тези мероприятия имат възможност да се срещнат само със "себеподобни”. Много бързо обаче speed dating излиза извън тези рамки и се разпростира по целия свят - Америка, Англия, Австралия, Канада... и България.

Подобни срещи се организират веднъж месечно. Таксата за участие е 20 лева, като в нея е включено едно питие. Желаещите да участват се срещат обикновено след работа (неслучайно името на една от фирмите, които организират speed dating в София, е Afterwork) в даден бар. Регламентът е следният: Броят на мъжете и жените трябва да бъде еднакъв, за да не се чувства никой изолиран. Всички предварително си избират от баджовете с имена на известни личности и техните партньори – Виктория Бекъм и Дейвид Бекъм, Бионсе и Джей Зи, Мишел Обама и Барак Обама, Боряна Касабова и Камен Касабов и т.н.

Участващите получават и по едно листче, в което, според впечатленията си от събеседника, отбелязват една от трите опции – "искам да си разменим координатите", "колебая се" и "не се интересувам." Дамите се настаняват и първите кавалери сядат при тях за 5-минутен разговор.

За улеснение на притеснителните събеседници има картончета с примерни въпроси и теми за разговор. След като изтекат петте минути, бие звънец и кавалерите се местят при следващите дами - и така докато всеки не се срещне с всеки.

След края на разговорите организаторите събират картончетата с впечатления, виждат дали има съвпадения и с имейл съобщават на участниците. Ако те са съгласни, организаторите им разменят имейлите и телефонните номера за евентуална втора среща. Ако някой ви е харесал, но вие него не, не ви се съобщава. Все пак трябва да се пази достойнството на участниците, обясняват от Afterwork.

Макар и някои да възприемат speed dating-а като отчаяна стъпка, посещаващите тези срещи не изглеждат отчаяни. Напротив, това са млади хора – обикновено между 25 и 40 години със сериозни професии.

Иван* например работи в службата по пожарна безопасност, изкачва планински върхове през почивните дни и много се радва на новото бюро, което ще бъде монтирано в дома му. Мартин* е компютърен специалист, който в свободното си време танцува салса и народни танци.

Около половината от участниците не са на speed date за първи път. Макар и да не са срещнали любовта на живота си досега, те я смятат за чудесен начин да се запознаят и общуват с нови хора. Мъжете на подобна среща могат да се разделят условно на две групи – такива, които водят непринуден разговор, и такива, които се опитват да вкарат целия си чар в действие, за да предизвикат интереса на колкото се може повече жени.

Някои от участниците не се представят с истинските си имена или пък споделят, че предпочитат техни колеги да не знаят, че посещават подобен тип срещи, защото това не отговаря на професията и социалния им статус.

За съжаление, ако подобен тип уредени срещи в Америка например са нещо съвсем в реда на нещата, то у нас битуват много предразсъдъци по темата. Но ако можем да срещнем човека, в който да се влюбим, в офиса, в трамвая или в бара, защо да не можем и на бърза среща? А дори и до любов да не се стигне, ще сме прекарали по пет минути в компанията на няколко нови, може би интересни хора.

* Имената на героите са променени поради причините, изтъкнати в последния абзац.