Откриха "черни дупки" в Атлантическия океан

Учените успяха да оценят ролята на водовъртежи в "изтичането" на вода от Индийския в Атлантическия океан, като използвали за изучаването на свойствата им уравнения, публикувани в електронната библиотека на Корнуелския университет.

Гравитацията на черните дупки е толкова силна, че не може да ги напусне дори светлината. Черните дупки може да възникнат например след гравитационен колапс – катастрофално свиване на звезда с достатъчно голяма маса, или в центъра на галактиките. Свойствата на черните дупки се описват от общата теория на относителността, но нейните уравнения са подходящи само за тях.

Джордж Халер от Швейцарската висша школа в Цюрих и негов колега открили аналог на черните дупки в хидродинамиката. Те открили, че уравненията от общата теория на относителността са подходящи и за описване на определен тип водовъртежи. Подобно на черни дупки такива водовъртежи завличат в себе си околното вещество и известно време го задържат, твърдят авторите на статията.

"Ако техните граници наистина са устойчиви, такива водовъртежи може да създават движещи се оазиси за представителите на морската хранителна верига или дори да влияят на изменението на климата, пренасяйки вода с различна соленост и температура", се казва в статията.

Аналогията с черните дупки позволила на учените да разработят алгоритъм за откриването на този тип водовъртежи на спътникови снимки. Те обработвали снимки от Индийския океан и южната част на Атлантика там, където преминава Игленото течение. То идва от Индийския океан към Атлантика, но при Иглен нос се обръща.

От него се отделят водовъртежи, движещи се в Атлантическия океан. Като преброили броя на водовъртежите, учените стигнали до извода, че те пренасят от Индийския океан в Атлантика 1,3 млн. куб. м вода в секунда – около една десета от цялото количество вода, изтичащо в Атлантика благодарение на Игленото течение, пояснява РИА Новости.