О, всемогъщи Сириус, прекланяме се пред теб!

Най-древният храмов комплекс в света – Гьобекли тепе в Южна Турция, вероятно е построен за поклонение на най-ярката звезда в небето – Сириус.

Храмът е на повече от 11 000 години и се е появил в епохата на ранния неолит, когато човекът едва е започвал да се занимава със селско стопанство и да води уседнал начин на живот. По неизвестни причини потомците на древните архитекти са засипали с пясък тайнствените храмове преди повече от 8000 години.

Комплексът се състои от повече от 20 участъка. Всеки представлява пръстен от огромни Т-образни каменни стълбове, част от които са украсени с резба, изобразяваща свирепи животни. Два успоредни един на друг мегалита се издигат в центъра на всеки пръстен.

Гьобекли тепе е открит в средата на миналия век, но разкопките тук се водят от 90-те години на ХХ век, когато изследователите са стигнали до тежките, изградени от камък стени с мистични рисунки.

Отчитайки възрастта и монументалността на храмовия комплекс, специалистите гадаят пред кого ли са се прекланяли неговите строители.

Джулио Мали от Миланския технически университет, специалист по археоастрономия, смята, че предмет на поклонение е била звездата Сириус в съзвездието Голямо куче, известна още като "Кучешката звезда".

Проф. Мали разказва, че тази звезда за първи път се е появила на небето преди около 11 300 години. По яркост на нощното небе тя заема четвърто място след Луната, Венера и Юпитер, затова появата на Сириус вероятно е направила силно впечатление на древните хора.

"Сириус се вижда толкова добре, че неговият изгрев и залез са били поставени в основата на древноегипетския календар – пояснява Мали. – На ширината на Гьобекли тепе Сириус се е намирал под линията на хоризонта до около 9399 г. пр.н.е., а след това неочаквано се е появил в полезрението, правейки силно впечатление на древните хора. Вероятно храмът е бил създаден, за да следи "раждането" на звездата – смята Мали. – Лесно е да си представим, че появата на нов обект в небето е вдъхнала живот на нова религия."

С компютърно моделиране ученият определил движението на Сириус от момента на неговата поява на небосклона, а след това съпоставил получените данни с географските координати на Гьобекли тепе. Оказало се, че ако се прокара въображаема линия между звездата и централните колони, то Сириус ще се намира на хоризонта.

Продължаващите разкопки ще потвърдят или опровергаят хипотезата на проф. Мали. Освен от въпроса на кого е бил посветен храмовият комплекс, ученият се интересува и от отсъствието около Гьобекли тепе на всякакви признаци за селско стопанство. Прието е да се смята, че човекът от неолита е започнал да обработва земята и да отглежда добитък, а чак след това – да строи култови съоръжения.

Резултатите от изследването на учените са публикувани в arXiv.org.

Други изследователи смятат, че храмът е бил създаден в чест на идващите от Сириус богове.

Сириус като "жилище" на богове фигурира в митовете и легендите на африканското племе догони. Според техните предания те се спуснали от небето и ги научили на занаяти и изкуства, предали им обширни знания за устройството на околния свят, а след това се върнали "вкъщи".

Древните египтяни също знаели за Сириус.

Съзвездието Орион е отъждествявано от древните египтяни с Озирис – бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. А Сириус, разположен под съзвездието Орион, бил отъждествяван с Изида, съпруга и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.

Древната религия на египтяните и египетският сотически календар се базирали на хелиакалния изгрев на Сириус. На 23 юли Сириус изгрява минута преди изгрева на Слънцето, появявайки се като ярка червена звезда. В този момент Сириус, Слънцето и Земята се оказват на една линия. Това се нарича слънчев изгрев на Сириус. Египетските пирамиди, Сфинксът и повечето египетски храмове са разположени в съответствие с тази посока.

Изгревът на Сириус след 70 дни отсъствие на небосвода съвпадал с ежегодния разлив на Нил, който започвал по времето на лятното слънцестоене. В древноегипетския календар началото на Новата година се падало на хелиакалния изгрев на Сириус.

С други думи, египтяните смятали, че съзвездието Орион и звездата Сириус са небесната обител на Изида и Озирис, богове, отдавна ходили по Земята и създали египетското царство и неговите жители, от които произлезли всички хора на Земята.

След като Озирис и Изида напуснали Земята, всеки египетски фараон се надявал, че след смъртта му душата му ще се възнесе в небесното жилище на тези велики богове.