Започва работа и за интеграция на възрастните с умствени увреждания

Старата институция в село Горна Козница е приютявала 58 деца и младежи, 20 момчета и 28 момичета, с леки до тежки умствени и физически увреждания. Фондация "Сийдър” е посветила три години (от 2008 до 2010 г.) на затварянето на Дома, в който настанените не са получавали адекватни грижи и специализирана терапия, пренебрегвани са и са страдали от последствията от пълна социална изолация.

Днес (17 юли) на конференция, организирана от Националната мрежа за децата (НМД) в София и с участието на представители от 18 страни, фондация "Сийдър” представи филм за затварянето на институцията, както и за живота и възможностите, които са получили децата и младежите в новото си битие. Филмът, както и слоганът на фондацията носи емблематичното заглавие "Откриване на нови хоризонти”. В момента някои от децата ходят на училище, други работят в сладкарница или в производствени цехове. Тяхната реинтеграция в обществото е подпомогната от социалните работници на фондацията, но и от самия персонал в дома и в местните власти на Кюстендил.

Както Маргарита Пармакова, директор на дома в Горна Козница, и директорката на 6-то основно училище в Кюстендил Здравка Тасева посочват, на първо място при интеграцията и включването на децата с умствени и физически увреждания стои проблемът с приемането – не от другите деца, а от цялото общество – възрастни, родители, дори и учители, които нямат нужната за това подготовка. На практика няма как да се подготви напълно едно общество да приеме отново онези, които е пренебрегвало с години. Но затова пък и не трябва да се отказваме.

Това е един от изводите, които може да бъде направен от изказванията на различните участници в конференцията. Днешната дискусия утре ще продължи с посещения в няколко институции в страната, както и в новопостроени центрове и защитени жилища. В момента в България се работи по 6 големи проекта за деинституционализация на децата с увреждания. 5 от тях са на обща стойност от 107 млн. евро, а шестият е за 140 млн. евро от Световната банка.

В процеса са включени 66 общини, посочи Георги Богданов, председател на НМД. Според коментара на Богданов процесът на деинституционализация при децата е в много по-напреднала фаза, вече е направено много и има реални резултати, за разлика от този процес при възрастните. В страната все още има много домове и институции, където възрастни хора с увреждания не получават нито адекватни грижи, нито водят достоен живот със зачитане на техните човешки права.

Затова и в момента започва своята работа група към Министерството на труда и социалната политика за разработване на стратегия за дългосрочна грижа при възрастните. Ще бъде изготвен и план за действие, който обаче ще остане за следващия програмен период на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Основна цел ще бъде закриването на сега съществуващите институции и разкриване на услуги в общността и резидентни услуги. Нужно е да бъдат ангажирани всички институции, за да се създаде възможност за реална децентрализация, пазарен принцип на предоставяне на услугите и публично-частни партньорства.

Именно отварянето на общността, обаче, работата със семействата на хората с умствени и физически увреждания е най-важната, но и трудна част от цялостния процес на деинституционализация, подчерта от своя страна Валентина Христакиева от Глобална инициатива в психиатрията. Действително и до този момент едва 20% от работодателите декларират, че са склонни да наемат хора с увреждания, което поставя тези хора в изключително трудната ситуация на бедност и отхвърляне. Предоставянето само на услуги също е вид сегрегация, предупреди Христакиева.

На конференцията бяха представени и основните изводи от доклад, подготвен по поръчка на Национална мрежа на децата от фондация "Отворено общество”. Докладът "От живот в комунизъм към живот в общността – кое е общото в процеса на деинституционализация на деца и възрастни с умствени увреждания”. измерва нивото на деинституционализация в 15 страни, членки от бившия съветски блок. Според коментара на Боян Захариев институциите са устойчиво наследство от комунизма и в нито една от страните – между тях Грузия, Украйна, Латвия, Литва, Казахстан, Сърбия, Румъния, Полша, Армения – не са напълно изчезнали.

България не е изключение и въпреки добрите практики страната ни споделя някои от основните проблеми на пост-комунистическите държави, между които:

- наличието на големи институции за хора с умствени увреждания;

- разполагането на затворени институции в малки и изолирани населени места;

- не добре развити алтернативни услуги за хора с умствени уврежданияи психични болести;

- силните предразсъдъци и негативни нагласи на обществото към хората, нуждаещи се от подобен тип грижа;

- трудна и дори напълно невъзможна интеграция в обществото;

Едно от наблюденията в доклада обаче е, че и в момента не може да се направи точна разлика между инстиционална и неинституционална грижа, а границата между тях е важно да бъде ясно уточнена от гледна точка на реалния процес, който протича както в институциите, така и в самото общество.

Иначе като цяло процесът на деинституционализация е необратим, тъй като повечето от страните са ратифицирали вече Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – най-важният документ, гарантиращ правата на човека в този аспект.