Приемните родители ще са повече, ако знаят, че ще бъдат подкрепени

Министерството на труда и социалната политика отчита сериозно увеличение на броя на приемните семейства – тройно за последните три години. Към октомври са 1200 приемни семейства, като само за един месец са подадени 1300 молби за одобрение.

Зад това увеличение стоят усилията на много социални работници, служители на неправителствени организации, както и не на последно място – на самите родители. 

Затова и от iNews решихме да ви срещнем с някои от лицата на приемната грижа в България в търсенето на отговорите на многото въпроси за изоставените деца.

Елка Налбантова е директор "Развитие” във фондация "За Нашите Деца". Тя е психолог и социален работник с 25-годишен опит в областта на детската грижа и закрилата на детето в България. Елка и нейният екип поставят началото на над 15 нови центъра, които спомагат за затварянето на домове за бебета в България. През последните 15 години тя работи във фондация "За Нашите Деца” по развитието на алтернативните услуги в процеса на деинституционализация, включително предотвратяване на изоставянето и приемна грижа.

Според проучване, проведено от фондация "За Нашите Деца”, вече 90% от българите знаят какво е приемна грижа и я различават от осиновяването – нещо, което преди години не беше възможно. По думите на Елка Налбантова обществото ни като цяло все по-добре разбира какво означава приемната грижа, въпреки че тя е все още много нов вид семейна институция и се развива в България едва от 10 години.

Резултатите от същото проучване показват, че 13% от българите вече заявяват готовност и да станат приемни родители. "Ако всички тези 13% от населението станат приемни семейства, аз съм сигурна, че няма да има толкова много деца за настаняване", казва Елка Налбантова.

Едно от безспорните условия да станеш приемен родител е да имаш голямо сърце. Освен това обаче, приемните семейства трябва да имат нагласата, че това ще бъде професия за тях. Изисква се трупане на голям запас от знания, за да можеш да се грижиш за дете, което има травми от изоставянето си от биологичните родители.

Фондация "За Нашите Деца" е предлага социалната услуга приемна грижа и осигурява информация и социална подкрепа на желаещите да станат приемни родители. В момента усилията са насочени именно към професионализирането на приемната грижа. За тази цел се осъществява активен контакт с Бюрата по труда и порталите за търсене и предлагане на работа в интернет. Така ще могат да се привлекат повече хора, които да се развиват в тази посока професионално, което пък от своя страна ще повиши качеството на услугата в България.

В отговор на въпроса дали хората стават приемни семейства заради парите Елка Налбантова е убедена, че подозренията за финансовия интерес и мотив на приемните родители са неоснователни. Самият процес на ставане на приемен родител е много дълъг, от първото обаждане по телефона, през поредицата от срещи до одобрението от комисията.

"Хората, които имат финансова мотивация са много прозрачни за социалните работници. А и те самите се отказват много скоро, тъй като посещенията, семинарите и обученията са нещо, ако имаш по-семпла мотивация от типа "да взимаш някакви пари" - тези пари стават все по-далечни и се оказват все по-трудни. И хората си дават сметка, че това не е тяхното място и самите те се отказват", обяснява Налбантова, като гарантира, че работата на фондация "За нашите деца" продължава да бъде изключително внимателна и стриктна в подбора, обучението и подкрепата на приемните семейства на децата в риск.

По отношение на нормативната база Елка Налбантова смята, че тя тепърва ще се усъвършенства, тъй като невинаги може да се пренася механично чужд опит. Така стои и въпросът за договорите, по които се наемат приемните родители. До този момент това е трудов договор, който обаче регламентира 8-часов работен ден според Кодекса на труда, а реалната заетост на един приемен родител е 24 часа.

Предстои да влезе в сила промяната приемните родители да се самонаемат, но до каква степен и това ще бъде удачно, опитът ще покаже. Едно от предложението на фондация "За Нашите Деца" е регистрирането на приемните родители да се превърне в лицензионен режим, който да им дава право да упражняват тази професия като свободна.

Всъщност в България се учим и черпим опит от страни, в които приемната грижа е развивана с години – Великобритания, Франция, Холандия, затова може да се твърди, че у нас са наложени качествени стандарти при оценката и обучението на кандидатите, казва Елка.

Специалистите от фондация "За Нашите Деца” подкрепят, консултират и съдействат на приемните родители в целия процес от кандидатстването до настаняване на дете в семейството. Контактът със социалните работници продължава и след това, защото точно след настаняването приемните родители имат най-голяма нужда от подкрепа: ако до този момент знанието за приемната грижа е била теоретична, то новата реалност настъпва.

А тя често не е никак лека и лесна, тъй като отглеждането на дете, преживяло насилие и травма, е не само специфично, но изисква и много умения, често е тежко и трудно. Това е времето, в което започва истинската подкрепа, обяснява Елка Налбантова. Тогава всъщност започва нашата работа – когато някой се чувства гневен, объркан, безпомощен.

Фондация "За Нашите Деца” поддържа денонощна телефонна линия. Правят се обучения, за да се свързва теоретичното знание със случващото се на практика, прави се връзка със специалисти за работа с детето, тъй като повечето от децата, преживели травма, каквато е изоставянето, имат забавяне в развитието или други проблеми, най-малкото от емоционално естество. Организират се и редовни срещи между приемни семейства, тъй като те имат нужда да общуват помежду си и да споделят опит.

"Аз мисля, че в следващите години ще виждаме все повече хора, които имат желание и впоследствие стават приемни родители, стига да знаят, че могат да разчитат на подкрепа", казва Елка и обяснява, че вече в много градове има общности на приемните семейства, които не само си оказват подкрепа, но и заразяват с примера си други. "Не е като първото ни приемно семейство в Хасково, което беше белязано с известността си", коментира тя с усмивка.

Според Елка истинският преломен момент в развитието на приемната грижа в България ще бъде изявеното желание на педагогическия и медицинския персонал в социалните домове да премине към тази форма на грижа. Тя смята, че това е логичен етап на деинституционализацията – процес, който макар и бавно тече в момента в България.