Петър Бакърджиев: Зелените сгрешиха за Витоша*

Екоорганизациите направиха грешка, когато поискаха да се регламентира промяната на предназначението на горските територии в Закона за горите. Рано или късно те ще осъзнаят това. Това мнение изказа Петър Бакърждиев, който е председател на Управителния съвет на Института за правни анализи и изследвания.

Завършил е право в СУ "Кл. Охридски”, специализирал гражданскo и административнo-правни науки. Ето и коментарите му за промените в Закона за горите.

Г-н Бакърджиев, антиекологичен ли е новоприетият Закон за горите и защо?

- Намирам определени изменения в Закона за горите близки до определението "антиекологични”. Тезата ми се подкрепя от факта, че в приетата редакция на закона се позволи промяна на предназначението на горските територии, което води към урбанизация, въпреки че неуспешно бяхме убеждавани в противното.

Да вникнем в дефиницията на понятието "екология" - науката за икономиката, за домашния бит и за живите организми и да преценим доколко духът на тeзи така искана промяна от зелените организации са съобразени с фундаменталната основа – според института, който представлявам, има очевидна грешка.

Искате да кажете, че промените искани от зелените организации в Закона за горите отварят път за бетониране на горските територии? Но как може да стане това  и смятате ли, че някой разбира проблема достатъчно ясно? Все пак тези поправки бяха поискани от зелени организации.

- В сегашната му редакция Законът за горите не само отваря пътя, а регламентира начините, по които ще се осъществи бетонирането, за което говорите. Промяната на предназначението на горските територии означава на практика урбанизацията им – след това няма крачка назад.

Тогава може ли да кажем, че самите общини и  инвеститори настояваха за ясни правила за изграждане на ски инфраструктура и, че беше предложено добро решение, но то се отхвърли и замени с нещо по-лошо като законова рамка?

- Да, мисля, че всички, които застанахме срещу промяната на предназначението бяхме водени от познания, експертност, разум и не на последно място – защита на обществения интерес. Независимо от спекулациите и "дамгосването" на двете спорещи страни, за Института за правни анализи и изследвания водещ беше общественият интерес. Категорично заявявам като юрист, че нямаше никакви пречки, които да налагат допускането на законова възможност за промяна на предназначението на горските територии.

А защо обществото остана с погрешни убеждения, че  някой тайно лобира, за да се спестяват пари на инвеститорите?

- Напротив, мисля, че подходът беше съвсем открит и честен. Какво скрито е имало? Имаше залепен етикет. Искам да подчертая, че традиционно неправителствените организации, според европейските стандарти, са разглеждани като обединени групи за натиск, които се застъпват или лобират за техни обществено-полезни каузи пред институциите.

Лоби на български означава група от хора с обща кауза, които активно се опитват да въздействат на законодателството и институциите за тяхната кауза. В случая със Закона за горите – едната страна лобираше за екология, а другата за инвестиции, повече работни места или социално-икономичекса кауза. Но големият спор за Закона за горите беше за ски туризма и по-точно дали да се сменя предназначението на територията, защото никой не се обяви против ски туризма.

Зелените организации настояваха да се смени предназначенито на горските територии, защото според тях държавата се ощетявала. Но такова спестяване за инвеститорите нямаше как да се случи, защото по закон всички такси се дължат от собственика на терена, който инициира процеса. А нашата страна смяташе, че смяната на предназначението на горските територии е опасно, а в същото време няма законови основания, които да го налагат.

Оказва се, че сега държавата и общините трябва да плащат на себе си дължимите такси за промяна на предназначението на горските територии, което беше източникът на големите спорове и генерира протестите на "Орлов мост". Изобщо  каква е процедурата по смяната на предназначението – кой плаща, защо плаща, кой е ощетеният сега?

- Процедурата по промяна на предназначението на земя нерядко е дълъг и трудоемък процес. Всички такси се дължат от собственика, а в заменените гори действа мораториум – там нищо не може да се строи. Когато горите са държавни – ще плаща държавата, когато са общински – общината, при частните гори – собствениците. Това е принципът. Кой печели и кой губи от това – сами преценете.

Питам се – защо обществената енергия бе похабена в толкова неправилна посока? За това нямам обяснение.

Защо нито веднъж не си зададохме въпроса – колко пари е приемливо да струва превръщането на горите ни в урбанизирани територии? Мисля, че това няма цена. Относно това, кой е ощетен – това е парламентът – той е големият губещ в този казус. Недопустимо е законодателят да се превръща във функция на изпълнителната власт, най-малко поради уличен натиск на екоорганизации. Забравихме ли, че Европейската комисия ни заяви в прав текст, че е притеснена за разделението на властите в България?

Имате ли какво да кажете на зелените организации, които от самото начало настояваха  за смяна на предназначението на териториите при  изграждане на ски писти?

- Зелените организации сгрешиха, когато поискаха да се регламентира в закона промяната на предназначението на горските територии – рано или късно те ще осъзнаят това. Както вече споделих с вас – лошото е, че връщане назад след урбанизацията няма. Нека помислят върху тази теза.

Какви изводи трябва да си направим?

- След толкова много похабена обществена енергия се стигна до един лош закон за горите, който води към урбанизиране на горски територии. Това трябва да се разбере и анализира, за да не се повтаря. Защо не се разбра навреме?

Защото, когато има такава криза, е редно да се направят експертни консултации на високо професионално ниво и заключенията да бъдат представени в цялост пред обществото. Това не беше направено. Тази материя е много трудна и е нормално да не може да бъде разбрана от хората бързо и лесно.

Блокира ли новият Закон за горите ски-сезона на Витоша?

Законът трябва да се спазва, създаде се недобър закон, който поставя под въпрос ски сезона, но законът трябва да се спазва. По-важното е, че имаме една парадоксалната ситуация, в която една компания заявява, че иска да работи по законен начин, а нескрити кръгове като мантра повтарят, че тя рекетирала обществото. Кой и кого рекетира, когато е налице лошо законодателство или се говори неекспертно, без да се познава законът? Струва ми се, че това е прецедент на световно ниво!

Защо се  включихте в дебата?

Институтът за правни анализи и изследвания, който представлявам, има основна задача с всички допустими от законодателството средства да способства процеса по достигането на висок стандарт за ефективна, прозрачна и достъпна дейност на публичните институции. Това е причината, поради която не можем да стоим безучастни, когато възникват проблеми, които се обсъждат на висок глас. Проблемът с изменението на Закона за горите беше обсъждан точно по този начин.

На висок глас се обсъждат и множеството различни проблеми с нарушенията и корупцията при обществените поръчки например, по който въпрос също работим много активно в момента. Основната задача на института е засилване функциите на организирано и инициативно гражданско общество чрез осъществяване на мониторинг и безпристрастен обществен контрол върху работата на държавните и общински органи за достигането и утвърждаването на основни принципи – равенство, справедливост и предвидимост при работата на всички публични институции в страната, отчетност на всички държавни и общински органи, повишаване на общественото доверие в държавната и общинските власти, етично поведение, висока отговорност и морал на всички представители на публичната власт в България и непрекъснато усъвършенстване на работата им. Поради това се включихме в този дебат, а предстои включването и в други такива.

Предвид факта, че върховенството на закона е основна ценност на Европейския съюз и отчитайки, че множество от българите очакват Европейската комисия да участва активно при преодоляването на съществуващите проблеми в България, експертите на ИПАИ ще участват дейно при представянето на проблемите, провокирани от измененията на закона за горите пред Европейската комисия, и сезирането на компетентните европейски органи. С оглед на последните събития ще вървим твърдо в тази посока. За съжаление това е пътят: ако се каже от Европа, ще се разбере и приеме безрезервно. Това, разбира се, е най-големият недостатък на публичната комуникация.

* Интервю на партньор на iNews.bg