Покушението срещу Георги Марков - отмъщението на БКП

Днес се навършват 34 години от покушението срещу големия писател и дисидент

по статията работи: Андриян Георгиев | 07.09.2012 | 10:15
Покушението срещу Георги Марков - отмъщението на БКП
Архив

"Култът към личността в България пристигна със самолета, с който дойде Георги Димитров. Никога преди това нашата страна не е била свидетел на такъв вулгарен маскарад на човешкото унижение. На изграждането и насаждането на култа трябва да се гледа изключително като на част от общото явление, духовно и физическо, с което се целеше сриването на самостоятелността, човешкото достойнство и самоуважението на всеки отделен българин. Култът за огромното мнозинство от нашия народ не бе израз (с изключение на шапа партийни фанатици) на фанатична почит, страстна вяра или безкрайна привързаност, а на страх. За много хора произнасянето на думите "нашият любим учител и вожд, бащата на цялото прогресивно човечество, другарят Сталин", беше нещо като ваксина срещу терора." - Из "Задочни репортажи за България" 

 

Днес (7 септември) се навършват 34 години от покушението срещу големия български писател и противник на съветския комунизъм, инсталиран след 1944 г. у нас, Георги Марков. Убийството е извършено в Лондон от агент на Държавна сигурност. Покушението остава в историята като "Българския чадър".   

На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста Ватерло в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си.

На това място изведнъж Марков почувствал пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. 

Когато пристига в редакцията на Би Би Си, Георги Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на "ужилването", като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер той развива треска и е приет в лондонската болница "Сейнт Джеймс", където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978 г.

По причина, че Марков е враг на комунистическия режим в България, и подозренията, които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват сферично метално топче, забито в прасеца на Марков.

Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур, който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло).

След като топчето е изстреляно по Марков, "захарните тапи" се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Преди този последен и за съжаление успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.

По света случаят се запомня като "Убийството с чадър", като физическият убиец е Франческо Гулино, с агентурно име "Пикадили", сътрудник на Държавна сигурност. 

Десет дена преди убийството на Георги Марков, подобно покушение е извършено срещу Владимир Костов – също дисидент и журналист от радио "Свободна Европа”, в метростанция в Париж. Открит е същият вид топче в неговата кожа. Костов оцелява по чудо. 

Олег Калугин и Олег Гордиевски, бивши високопоставени служители в КГБ, потвърждават след падането на Желязната завеса, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството. 

В британския документален филм The Umbrella Assassin ("Убиецът с чадъра"), се разкрива, че основният заподозрян Гулино е жив и здрав и все още пътува свободно из Европа. 

Георги Марков работи като писател и сценарист в комунистическа България, но през 1969 г. решава да изостави привилегирования си живот и в името на свободата бяга от България.

След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в Би Би Си, "Свободна Европа" и "Дойче веле". В репортажите си той изключително убедително разобличава недъзите на комунистическия режим. Смята се, че това е причината БКП да реши да го ликвидира.

Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево (София). През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия (днешната НГДЕК), а след това следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум.

На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава "Цезиева нощ". Скоро на бял свят се появява и романът "Победителите на Аякс" (1959) и два сборника разкази и новели (1961).

През 1962 г. издава романа "Мъже", с който спечелва годишната награда на Съюза на българските писатели (СБП) и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство "Народна младеж".

Сборниците разкази и новели "Портретът на моя двойник" (1966 г.) и "Жените на Варшава" (1968 г.) го утвърждават като един от най-талантливи писатели по това време. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: "Да се провреш под дъгата", "Асансьорът", "Атентат в затворената улица", "Комунисти", "Аз бях той". Романът "Покривът"(1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин", а пиесата "Комунисти" (1969) не е играна поради документалния характер на комунистическото партизанство преди 1944 година в нея.

Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал "На всеки километър", като създава образа на умния полицай Велински. След като бяга от България името му е свалено от надписите на филма и не е включено в указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му "Аз бях той" (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата не получава разрешение. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си, който живее там.

Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. не получава подновяване на задграничния си паспорт.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от комунистическия съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като "невъзвръщенец". Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име "Скитник".

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му "Да се провреш под дъгата", а в Единбург пиесата "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. Романът "The right honourable chimpanzee" ("Достопочтеното шимпанзе"), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна (и тримата на снимката). 

От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите "Задочни репортажи" — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа". Критиките, отправяни към недостатъците на комунистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В родината му публикуването на "Задочни репортажи за България" става възможно едва през 1990 г.

През 2000 г. е награден посмъртно с орден "Стара планина" — първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Иде нашенската музика с Даниел...
  • 14:00 Вяра и общество с Горан Благоев...
  • 15:00 Намален капацитет игрален филм...
  • 16:35 Гневната Америка документален филм...
  • 17:10 Шоуто на Греъм Нортън с участието...
  • 17:55 Извън играта развлекателно...
  • 18:40 Турция през погледа на Саймън Рийв...
  • 19:45 Лека нощ, деца!
  • Сега "Барабанистка: Нов ритъм" -...
  • 15:00 "Бригада Нов дом" - социален проект...
  • 16:00 "Мармалад" - токшоу
  • 18:00 "Карбовски: Втори план" -...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 19:30 bTV Репортерите - поредица за...
  • 20:00 Мегахит: "Хвани ме, ако можеш" -...
  • 22:50 Мегахит: "Приятелю, Тед 2" -...
  • Сега "Котаракът в чизми" - анимационен...
  • 14:50 "Как да разбера" - с уч. на Рийз...
  • 17:00 "Съдби на кръстопът" - предаване на...
  • 17:55 "Теглене на Лото 5 от 35 -...
  • 18:00 "Ничия земя" - предаване
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 19:30 НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ
  • 20:00 "Хобит: Битката на петте армии" - с...
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Кой безумец вкара в учебник, че мъжът трябва да бие жената? МОН крие имената на оценителите, одобрили или проспали дискриминиращия цитат от Корана

Анкета

Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен 503

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница