Битката за най-влиятелния пост в света

Не е тайна за никого защо медиите ни заливат с повече информация за президентските избори в САЩ, отколкото може би мнозина се интересуват.

Администрацията на Белия дом е една от най-влиятелните институции в света и като такава тя не размишлява само върху вътрешни проблеми.

Напротив американската ръка е разпростряна върху целия свят в държави, международни институции, военни мисии и неправителствени организации. Вашингтонската политическа машина интересува всички хора по света, защото, като най-голяма икономическа и военна сила, нейната позиция ще продължи да има ключово значение за всички.

Изборът на президент на САЩ е избор и на новините, които ще гледаме.

Основният въпрос, който остава без отговор в главите на американците е: "Разочарование от Обама или страх от непредсказуемостта на Ромни?".

За да очертаем рамката на политиката, която един от двама ще води, е добре да анализираме какво са свършили и не са свършили в политическата си кариера, какво обещават и доколко имат качества на лидери.

Подходът на президента Обама през изминалите четири години не съдържаше политика с идеологическа натовареност. Тя защитаваше една реалистична позиция на САЩ в глобалната политика в XXI век. Неговата реторика не се увличаше в популистки съждения за върховенството на САЩ, нито в опасността от западане на страната. Напротив, той по-скоро се придържаше към баланса в изказванията си, с което успя да спечели симпатията на лидери на други държави. Обратното, неговият сдържан тон доведе до упреците на верни съюзници на Вашингтон.

Приносът на Обама за САЩ в международно отношение беше най-вече фактът, че успя да изчисти образа на страната, който натрупа много негативи през миналото десетилетие заради войните в Афганистан и Ирак. Въпреки това президентът търпеше критики у дома и в чужбина за умерената си позиция по някои наболели въпроси в международен план. Основните нападки бяха за ядрената програма на Иран и липсата на решителни военни действия срещу режима.

Обама все пак успя да намали влиянието на "Ал-Кайда", в частност с убийството на Осама бин Ладен, затвърди добри отношения с Китай, даде начало на по-добри дипломатически връзки с Русия, ратифицирайки договора за съкращаване на ядрените оръжия (New Start) и спази предизборното си обещание да изтегли всички американски военни части то Ирак.

Демократът не успя да осъществи ефективни действия за нормализиране на конфликта между Израел и Палестина. Направи твърде малко усилия в борбата с климатичните промени – проблем, който между другото не е заложен в програмата на нито един от двама кандидати. Освен това американско-палестинските отношения охладняха, вълната на наркотици от Мексико към САЩ продължи да нараства. За финал към частта на провалената му политика трябва да се изтъкне и невъзможността на санкциите на САЩ да спрат ядрените амбиции на Техеран. В същото време Северна Корея продължава да трупа ядрен арсенал въпреки санкциите.

Администрацията на Обама дойде на власт с три основни плана: да промени отношенията на САЩ към силите в Азия, особено към Китай; да въведе нов вид връзка с мюсюлманския свят, заменяйки конфликта със сътрудничество; да спомогне в прогреса по ядрено разоръжаване в световен план. Финансовата криза, разразила се през 2008 г., все пак създаде нови предизвикателства за Обама, насочвайки политиката в управлението на кризата. Това е и един от най-често изтъкваните доводи на застъпниците му. У дома той успя да прокара т.нар. Обамакейр - нов закон за здравеопазването, който осигури медицински грижи за повече американци.

Сдържаната външна политика на Обама вероятно ще продължи, ако бъде преизбран.

Вероятност все пак САЩ започне война не е изключена. Това най-вече важи за Иран. Обама се придържаше към политиката на санкциите, но натискът на Израел става все по-осезаем, а САЩ не могат да си позволят загубата на толкова верен съюзник в Близкия Изток. В същото време, ако режимът в Техеран се сдобие с ядрено оръжие, това би подтикнало другите страни в региона да започнат свои ядрени разработки, които допълнително ще дестабилизират района. Иранският петрол и газ са важни за целия свят и фактът, че техният износ намаля заради рестрикции доведе и до повишаване на цените, от което страда и американския гражданин. Не на последно място Иран контролира Ормузкия проход в Персийкия залив, откъдето преминават 40% от търгувания петрол в света. Затварянето му дори за кратко би имало катастрофални последици.

Въпреки това тонът на Обама остава мек. Той обаче може да се окаже подвеждащ и да изиграе лоша шега за бъдещето на САЩ.

Кандидатът за президент на Републиканската партия Мит Ромни от своя страна въобще не залага на търпението и меките действия. Неговите предизборни послания залагат на създаването на черен PR за президента Обама. Ромни разчита повече на недостатъците на Обама отколкото изтъква своите лични качества.

Губернаторът обещава, че ще увеличи бюджета на армията, за да може да оказва адекватна подкрепа на съюзници, като в същото време гарантира сигурността от враговете на САЩ.

Ромни настоява за една по-строга програма към Иран, но смята, че военните действия са нещо крайно. В същото време има съвсем различно отношение към Израел, от това на Обама, като не крие добрите си отношения с премиера Нетаняху. Ромни неведнъж е заявявал, че атака на Тел Авив срещу Иран ще бъде подкрепена от Вашинготон, ако той е президент.

Републиканецът отстоява един образ на радетел на демокрацията по света. Но неговите намерения да се противопостави на режими с авторитарно управление обхващат малък брой страни. Например, Ромни не казва как ще се справи с установяването на демокрация в страни като Либия и Египет след Арабската пролет. Още по-загадъчно е каква стратегия би имал той към Саудитска Арабия и подпомагането на свободата там, когато Рияд е верен икономически съюзник на Вашингтон.

Кампанията на Ромни е изпълнена с много въпросителни и по други външнополитически проблеми. За Сирия той смята, че опозицията ще получи необходимите оръжия за войната срещу Башар Асад. В същото време не става ясно дали би подкрепил една военна операция на САЩ в Сирия и как ще се справи с подкрепата на Китай и Русия за Асад.

Ромни отправи критики към Обама, че е изтеглил американските военни части от Ирак твърде рано и рискува страната да бъде залята от екстремисти. Но критиката му остава гола, защото не казва дали ще върне американското присъствие в близкоизточната страна. В Афганистан подходът му за военно присъствие остава водещ, но мистерията дали наистина ще го направи остава.

Това, в което Ромни е категоричен е, че Русия е най-голямата геополитическа заплаха за САЩ, което предизвика недоволството на Москва и постави крайъгълния камък за охлаждане на отношенията им. Тонът му към най-големия кредитор на САЩ – Китай, също беше рязък. Републиканецът заплаши, че, ако бъде избран, ще започне преразглеждане на връзките заради съмнения от валутни манипулации, кражба на интелектуална собственост и пиратство в интернет на Пекин.

Тези закани създават риск от начало на валутна война.

Президентската кампания в САЩ не залага толкова на идеи, колкото на PR, както коментира българският политолог Огнян Минчев. Фактът, че няма ясно формулирани цели, говори тревожно, че политиката се осланя на властта, а не на обществения интерес. Имиджмейкингът се е превърнал в лоста, който определя съдбата на хората по света.

Все пак състезанието за най-влиятелния пост в света е в заключителния си етап, където двамата опоненти са изравнили силите си. Накрая изходът от надпреварата ще реши щата Охайо.

Проучване през септември на телевизия CNBC показа, че 75% от европейците биха подкрепили Обама, ако можеха да гласуват. Подкрепата не е случайна – неговата политика залага на диалога, дипломацията и сдържаността. Непредказуемостта в действията на Ромни създават опасения за неговите действителни намерения.

Но отговорът на въпроса риск от разочарование на Обама или страх от непредсказуемостта на Ромни ще решат американците на 6 ноември 2012 г.