Боримиров си спомни за онова 7:1 и сравни феновете на Левски и ЦСКА

Днес се навършват 20 години от великата победа на Левски над ЦСКА с 1:7. Успехът, който е най-големият за "сините" във Вечното дерби на българския футбол, бе постигнат на 23 септември 1994 година на Националния стадион "Васил Левски".

Един от "сините" героите в онзи мач, а понастоящен шеф на ДЮШ на Левски Даниел Боримиров ни връща чрез спомените си в далечната 1994 година. Боримиров, който тогава отбеляза два от головете във вратата на ЦСКА, говори пред официалния сайт на "сините".

- Господин Боримиров , какви картини рисува в съзнанието ви споменът от великия мач завършил 1:7 за Левски?

- Здравейте милиони левскари, споменът от този мач е един пълен стадион, с една невероятна публика и с един невероятен отбор, който постави зашеметяващ рекорд в славната си 100 годишна история.

- След мача помислихте ли си, че имената ви вече стоят редом по геройство до тези на Гунди, Сашо Костов, Кирилов, Богданов от онзи отбор победил ЦСКА със 7:2?

- Не, такова нещо не ни е минавало през главите, ние бяхме толкова радостни след мача, че въобще не сме мислили за такова съревнование и съпоставяне с тези легенди на Левски.

- Пазите ли си фланелката от този велик мач?

- Аз пазя всяка една своя фланелка от паметни мачове с мое участие на Левски през годините, а точно тази е поставена на специално място в моя личен музей.

- Бихте ли я дарили на фен-клуба или на музея на славата на Левски?

- Това е изключително скъп спомен за мен и с голяма болка бих се разделил с тази фланелка и ще помисля как бих могъл и музея и фен-клуба да притежават част от нея.

- Колко много ги болеше футболистите на ЦСКА от тази загуба?

- Със сигурност много ги е боляло и слава Богу в моята кариера никога не ми се е случвало да бъда на тяхно място.

- Колко често и по какъв повод си пускате запис от този мач?

- За последно гледах този мач преди 1 година, но все по-рядко напоследък гледам записи на мачове с мое участие, тъй като ежедневието ми е изцяло погълнато от работата и ангажиментите ми в ДЮШ на Левски.

- Помните ли головете за 1:3 и 1:5, и с кой крак ги отбелязахте ?

- Мисля, че за 1:3 вкарах с десния, а за 1:5 с левия.

- Не, и двата гола ги отбелязахте с левия крак. (смеят се)

- Що за публика е тази, която още преди края на мача вече отсъства от стадиона?

- По това се различава публиката на Левски от публиката на ЦСКА. Публиката на Левски винаги е подкрепяла отбора си до последно и виждаме дори в тези тежки времена в момента, че тя е плътно до любимия отбор.