Априлци определено спечели нови почитатели

27 февруари, неделя.

Малката кола се вие по тесните и заснежени балкански пътища, внимаваме, но и същевременно бързаме, защото сме се запътили към град Априлци, където ще присъстваме на Празника на сланината и греяната ракия.

Нямаме очаквания, защото никога не сме ставали свидетели на нещо подобно. Алкохолни фестивали много, но празник на традиционното балканско огнено питие и нашенската сланина, няма. Нямаше.

Пристигаме и се отправяме директно към градския площад, където в 10:00 часа е предвидено началото.

Посреща ни тълпа от хора, скари, една огромно софра, която ни предлага всевъзможни вкусотии, типични за района на Априлци.

Издигната е и малка, кокетна сцена, на която едни след други излизат певци, местни музиканти и мили баби, които разказват хуморески.

Долу пред сцената пък се вият хора и за наше щастие музиката не преминава плавно от народна в поп-фолк, както сме свикнали да се случва.

Няма как да не удостоим богатата трапеза, която се обслужва от млади ученици. Разпитваме ги и се оказва, че те всички са ученици в местната гимназия по туризъм. Сами са приготвили ястията, като цели четири дни не са се откъсвали от тенджерите и тиганите, докато сътворят най-изкушаващите блюда, които може да си представите. И по техни думи, всичко е направено от местни продукти.

Греяната ракийка се лее безплатно и някои по-възрастни граждани вече са пострадали от прекомерната употреба. Ние също пробваме - идеална на градус, чудна на вкус.

Любопитството ни надделява и започваме да търсим най-добрия ракиджия. Не може да не го знаят. След кратко проучване, установяваме, че тази слава е лепната на дядо Киро.

На 78 години той е видял две и двеста, кани ни да му дойдем на гости и ни разказва на кратко как прави вълшебната си огнена вода:

"Най-добре е когато сливите се оберат на бързо, сложиш кашата в каца и около 30-35 дена оставиш да ферментира и да падне. Тогава вариш веднага. Без захар не става. Такива са ни сортовете вече."

"Есенно време правим доста салати, но най-доброто мезе си остава месото. Хубаво е и да има краставички, домати, туршиии. Сланината също и сега като дойде новата сланина в края на април, като втаса, много е хубава", обяснява още дядо Киро.

Веднага след него успяваме да засечем и кмета на Община Априлци - д-р Младен Пелов. Разпитваме го на кратко, кой е родил идеята, ще я бъде ли...

"Идеята беше изцяло на читалище "Светлина". Кв. "Ново село", което е най-голямото от четирите села, съставящи Априлци, си нямаше празник и с оглед на традициите на нашето население, да използва сланината като продукт, който винаги присъства в трапезата, решихме да го отразим."

"Заедно със сланината решихме да направим празника и на греяната ракия, защото нашите балканджии не са имали лозови насаждения, само са развивали овощарство и питиетата са ги правили от кюстендилска синя слива."

"Финансирането е от читалището, общината и местни бизнесмени. Бюджетът ни не е много голям и можем да си го позволим. Всяка година ще става все по-хубав празникът."

"Не очаквах толкова хора да дойдат, имаше над 500 души и повечето бяха гости на града, което е хубаво", разказва г-н Пелов, който е радостен от празника.

За нас остава хубавият спомен от фестивала, усмивките на хората, благата ракия и вкусните гозби. Забавата завършва с награда за най-хубавата сланина, а победителят печели малко прасе, с поръчение на следващия празник, пак да спечели.